Feb 20, 2019, 8:43 AM

В ъгълче на дума 

  Poetry » Love
486 10 9

Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.

А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете. 
В кладенец пресъхнал връща се водата. 
И си спомня жажда пъпчица на цвете. 

В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??