Вдъхновение

25 nov 2018, 13:01

Poesía

1359 2 2

Останах за миг под дъжда,

в лудия бяг на капките свита,

закъснели, последни листа

с тиха страст целуват мечтите.

Тръгвам нататък, без брод,

с лунен прах полепнал в нозете,

с късче рай от небесния свод,

към теб ще открия пътека.

Тя е трудна, стръмна и тясна,

обрасла в бодили и мъх,

с крилете на чувства възкръснали,

ще достигна до нейния връх.

От теб, живот, вдъхновение черпя,

макар, че си труден и див,

запазил си в мене човека

и друг, да направи щастлив!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2018-12-14T09:23:25+02:00

Сърдечно благодаря,за коментара!
voda (Елица Ангелова)

2018-12-02T18:22:56+02:00

Миночка, стихът ти е много хубав по съдържание – откривам добри попадения:
"закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите"

"с крилете на чувства възкръснали,
ще достигна до нейния връх."

И финалът – също.
Но сполучливите рими са през ред, другите са слаби.
Можеш да поработиш в тази насока.
Успех!