M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
25.11.2018 г., 13:01 ч.

Вдъхновение 

  Поезия
1358 2 2

Останах за миг под дъжда,

в лудия бяг на капките свита,

закъснели, последни листа

с тиха страст целуват мечтите.

 

Тръгвам нататък, без брод,

с лунен прах полепнал в нозете,

с късче рай от небесния свод,

към теб ще открия пътека.

 

Тя е трудна, стръмна и тясна,

обрасла в бодили и мъх,

с крилете на чувства възкръснали,

ще достигна до нейния връх.

 

От теб, живот, вдъхновение черпя,

макар, че си труден и див,

запазил си в мене човека

и друг, да направи щастлив!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно благодаря,за коментара!
  • Миночка, стихът ти е много хубав по съдържание – откривам добри попадения:
    "закъснели, последни листа
    с тиха страст целуват мечтите"

    "с крилете на чувства възкръснали,
    ще достигна до нейния връх."

    И финалът – също.
    Но сполучливите рими са през ред, другите са слаби.
    Можеш да поработиш в тази насока.
    Успех!
Предложения
: ??:??