Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод,
с лунен прах полепнал в нозете,
с късче рай от небесния свод,
към теб ще открия пътека.
Тя е трудна, стръмна и тясна,
обрасла в бодили и мъх,
с крилете на чувства възкръснали,
ще достигна до нейния връх. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up