Вдъхновение
Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод,
с лунен прах полепнал в нозете,
с късче рай от небесния свод,
към теб ще открия пътека.
Тя е трудна, стръмна и тясна,
обрасла в бодили и мъх,
с крилете на чувства възкръснали,
ще достигна до нейния връх.
От теб, живот, вдъхновение черпя,
макар, че си труден и див,
запазил си в мене човека
и друг, да направи щастлив!
© Миночка Митева All rights reserved.
