25 нояб. 2018 г., 13:01

Вдъхновение 

  Поэзия
1451 2 2
Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод,
с лунен прах полепнал в нозете,
с късче рай от небесния свод,
към теб ще открия пътека.
Тя е трудна, стръмна и тясна,
обрасла в бодили и мъх,
с крилете на чувства възкръснали,
ще достигна до нейния връх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??