8 abr 2011, 20:59

Витрина

  Poesía » Otra
634 0 4

 

 

 

                                          ВИТРИНА

 

                                В опушения ден

                                            все делнични неща.

                                 В прашната витрина,

                                            забравена жена,

                                  с копнееща усмивка

                                            и огнена коса,

                                  със стъклени очи

                                             и картонена глава.

                                  С подпухнало лице

                                            и врат надебелял,

                                 към нея крачи

                                              животът остарял.

                                 Той я отминава.

                                               Остава пак сама.

                                   Тя, евтината кукла,

                                                без болка и вина.

                                    Дано не заприлича

                                                на нея любовта,

                                     сред бързащите хора

                                                 от градската тълпа

                                      и спрелия часовник

                                                  на сивата стена.

 

                                                            Wali /Виолета Томова/

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...