Витрина
ВИТРИНА
В опушения ден
все делнични неща.
В прашната витрина,
забравена жена,
с копнееща усмивка
и огнена коса,
със стъклени очи
и картонена глава.
С подпухнало лице
и врат надебелял,
към нея крачи
животът остарял.
Той я отминава.
Остава пак сама.
Тя, евтината кукла,
без болка и вина.
Дано не заприлича
на нея любовта,
сред бързащите хора
от градската тълпа
и спрелия часовник
на сивата стена.
Wali /Виолета Томова/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
