Витрина
ВИТРИНА
В опушения ден
все делнични неща.
В прашната витрина,
забравена жена,
с копнееща усмивка
и огнена коса,
със стъклени очи
и картонена глава.
С подпухнало лице
и врат надебелял,
към нея крачи
животът остарял.
Той я отминава.
Остава пак сама.
Тя, евтината кукла,
без болка и вина.
Дано не заприлича
на нея любовта,
сред бързащите хора
от градската тълпа
и спрелия часовник
на сивата стена.
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
