27 abr 2024, 4:00  

Връбница

  Poesía
440 8 16

          на Виолета Димитрова

Малки поточета, 

буйни реки,

небето обточват

с многоцветни дъги. 

 

Навсякъде младост-

не знае покой!

Вятърът с радост 

дъхти на шибой.

 

Хората чувстват,

че са по-добри.

Надежда разлиства 

старите гори.

 

Слънцето,слънцето

живее над нас!

Зелените хълмове 

шушнат в захлас:

 

отново е пролет,

отново цъфти!

Душата е в полет 

с криле от мечти. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...