Връбница
на Виолета Димитрова
Малки поточета,
буйни реки,
небето обточват
с многоцветни дъги.
Навсякъде младост-
не знае покой!
Вятърът с радост
дъхти на шибой.
Хората чувстват,
че са по-добри.
Надежда разлиства
старите гори.
Слънцето,слънцето
живее над нас!
Зелените хълмове
шушнат в захлас:
отново е пролет,
отново цъфти!
Душата е в полет
с криле от мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
