на Виолета Димитрова
Малки поточета,
буйни реки,
небето обточват
с многоцветни дъги.
Навсякъде младост-
не знае покой!
Вятърът с радост
дъхти на шибой.
Хората чувстват,
че са по-добри.
Надежда разлиства ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация