27.04.2024 г., 4:00  

Връбница

433 8 16

          на Виолета Димитрова

Малки поточета, 

буйни реки,

небето обточват

с многоцветни дъги. 

 

Навсякъде младост-

не знае покой!

Вятърът с радост 

дъхти на шибой.

 

Хората чувстват,

че са по-добри.

Надежда разлиства 

старите гори.

 

Слънцето,слънцето

живее над нас!

Зелените хълмове 

шушнат в захлас:

 

отново е пролет,

отново цъфти!

Душата е в полет 

с криле от мечти. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...