Apr 27, 2024, 4:00 AM  

Връбница

  Poetry
434 8 16

          на Виолета Димитрова

Малки поточета, 

буйни реки,

небето обточват

с многоцветни дъги. 

 

Навсякъде младост-

не знае покой!

Вятърът с радост 

дъхти на шибой.

 

Хората чувстват,

че са по-добри.

Надежда разлиства 

старите гори.

 

Слънцето,слънцето

живее над нас!

Зелените хълмове 

шушнат в захлас:

 

отново е пролет,

отново цъфти!

Душата е в полет 

с криле от мечти. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...