Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
25 sept 2022, 17:13

Вяло стихотворение 

  Poesía » Otra
223 3 5

Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
 време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема

 

слънцето лъжливото, даже сиромашка
пръкна се копривата. Вятърът пък с прашка,
луд покрай стобора котките ми гони,
с птиците говори, в шарените клони:

 

— "И нищичко не чини – злато по земята
има сто причини – иде зима – злата."
Стои и го дразни котка край комина.
Тъжно – в папка "разни" любовта ни мина...

 


 
 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??