Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18128
25.09.2022 г., 17:13 ч.

Вяло стихотворение 

  Поезия » Друга
227 3 5

Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
 време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема

 

слънцето лъжливото, даже сиромашка
пръкна се копривата. Вятърът пък с прашка,
луд покрай стобора котките ми гони,
с птиците говори, в шарените клони:

 

— "И нищичко не чини – злато по земята
има сто причини – иде зима – злата."
Стои и го дразни котка край комина.
Тъжно – в папка "разни" любовта ни мина...

 


 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??