Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
25 сент. 2022 г., 17:13

Вяло стихотворение 

  Поэзия » Другая
224 3 5

Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
 време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема

 

слънцето лъжливото, даже сиромашка
пръкна се копривата. Вятърът пък с прашка,
луд покрай стобора котките ми гони,
с птиците говори, в шарените клони:

 

— "И нищичко не чини – злато по земята
има сто причини – иде зима – злата."
Стои и го дразни котка край комина.
Тъжно – в папка "разни" любовта ни мина...

 


 
 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??