Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
Sep 25, 2022, 5:13 PM

Вяло стихотворение 

  Poetry » Other
228 3 5

Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
 време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема

 

слънцето лъжливото, даже сиромашка
пръкна се копривата. Вятърът пък с прашка,
луд покрай стобора котките ми гони,
с птиците говори, в шарените клони:

 

— "И нищичко не чини – злато по земята
има сто причини – иде зима – злата."
Стои и го дразни котка край комина.
Тъжно – в папка "разни" любовта ни мина...

 


 
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??