4 feb 2025, 21:29

Залагам

  Poesía
374 2 4

Не знам... да се радвам ли или да плача!

Или да търся по-лесно решение на тази задача!?

Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.

И да знам, че вече го няма началото.

 

Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.

Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.

До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?

Делата на грешници, загубили своята сила.

 

Не знам, горчи ми... не само самотата.

Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.

В нощите молил съм Бог любов да въздаде.

Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога идва момент, когато човек, притесняван от проблеми, самота, страх и болка, губи вярата си в живота и не намира смисъл в него. Но факта, че съществува живота, трябва да ни даде силата, да го живеем. Пожелавам ти го от сърце, Ангел!
  • Благодаря ви,Приятели че винаги намирате време за моята скромна поезия и да споделите с мен мислите и чувствата ми!Благодаря и за любими на двама ви!Младене,Стойчо!

    Искам също да БЛАГОДАРЯ на Краси Тенев и на Мая Нарлинова за доброто отношение за помоща която ми оказват в стиховете ми!Благодаря ви още веднъж и ви желая крепко здраве и неогастваща любов към "Поезията"!!!
  • Въпросът е повод за преосмисляне на самото съществуване.
    Една тъга неусетно минава през всеки стих, за да стигне до:"Вярвал съм,защо ли!"
    А знаем,че без Вяра живота се обезсмисля.
    И волята за живот опазва онова,което го продължава.
  • Великолепна поетична изповед на една чиста душа.
    Душа, която страда от жестоката, безока съдба.

    "Не знам, горчи ми... не само самотата.
    Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
    В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
    Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце."

    Поздравление, Приятелю!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...