Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.
Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.
До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?
Делата на грешници, загубили своята сила.
Не знам, горчи ми... не само самотата.
Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.