Feb 4, 2025, 9:29 PM

Залагам

  Poetry
372 2 4

Не знам... да се радвам ли или да плача!

Или да търся по-лесно решение на тази задача!?

Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.

И да знам, че вече го няма началото.

 

Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.

Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.

До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?

Делата на грешници, загубили своята сила.

 

Не знам, горчи ми... не само самотата.

Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.

В нощите молил съм Бог любов да въздаде.

Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога идва момент, когато човек, притесняван от проблеми, самота, страх и болка, губи вярата си в живота и не намира смисъл в него. Но факта, че съществува живота, трябва да ни даде силата, да го живеем. Пожелавам ти го от сърце, Ангел!
  • Благодаря ви,Приятели че винаги намирате време за моята скромна поезия и да споделите с мен мислите и чувствата ми!Благодаря и за любими на двама ви!Младене,Стойчо!

    Искам също да БЛАГОДАРЯ на Краси Тенев и на Мая Нарлинова за доброто отношение за помоща която ми оказват в стиховете ми!Благодаря ви още веднъж и ви желая крепко здраве и неогастваща любов към "Поезията"!!!
  • Въпросът е повод за преосмисляне на самото съществуване.
    Една тъга неусетно минава през всеки стих, за да стигне до:"Вярвал съм,защо ли!"
    А знаем,че без Вяра живота се обезсмисля.
    И волята за живот опазва онова,което го продължава.
  • Великолепна поетична изповед на една чиста душа.
    Душа, която страда от жестоката, безока съдба.

    "Не знам, горчи ми... не само самотата.
    Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
    В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
    Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце."

    Поздравление, Приятелю!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...