4.02.2025 г., 21:29

Залагам

371 2 4

Не знам... да се радвам ли или да плача!

Или да търся по-лесно решение на тази задача!?

Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.

И да знам, че вече го няма началото.

 

Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.

Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.

До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?

Делата на грешници, загубили своята сила.

 

Не знам, горчи ми... не само самотата.

Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.

В нощите молил съм Бог любов да въздаде.

Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога идва момент, когато човек, притесняван от проблеми, самота, страх и болка, губи вярата си в живота и не намира смисъл в него. Но факта, че съществува живота, трябва да ни даде силата, да го живеем. Пожелавам ти го от сърце, Ангел!
  • Благодаря ви,Приятели че винаги намирате време за моята скромна поезия и да споделите с мен мислите и чувствата ми!Благодаря и за любими на двама ви!Младене,Стойчо!

    Искам също да БЛАГОДАРЯ на Краси Тенев и на Мая Нарлинова за доброто отношение за помоща която ми оказват в стиховете ми!Благодаря ви още веднъж и ви желая крепко здраве и неогастваща любов към "Поезията"!!!
  • Въпросът е повод за преосмисляне на самото съществуване.
    Една тъга неусетно минава през всеки стих, за да стигне до:"Вярвал съм,защо ли!"
    А знаем,че без Вяра живота се обезсмисля.
    И волята за живот опазва онова,което го продължава.
  • Великолепна поетична изповед на една чиста душа.
    Душа, която страда от жестоката, безока съдба.

    "Не знам, горчи ми... не само самотата.
    Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
    В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
    Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце."

    Поздравление, Приятелю!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...