4 февр. 2025 г., 21:29

Залагам

377 2 4

Не знам... да се радвам ли или да плача!

Или да търся по-лесно решение на тази задача!?

Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.

И да знам, че вече го няма началото.

 

Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.

Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.

До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?

Делата на грешници, загубили своята сила.

 

Не знам, горчи ми... не само самотата.

Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.

В нощите молил съм Бог любов да въздаде.

Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога идва момент, когато човек, притесняван от проблеми, самота, страх и болка, губи вярата си в живота и не намира смисъл в него. Но факта, че съществува живота, трябва да ни даде силата, да го живеем. Пожелавам ти го от сърце, Ангел!
  • Благодаря ви,Приятели че винаги намирате време за моята скромна поезия и да споделите с мен мислите и чувствата ми!Благодаря и за любими на двама ви!Младене,Стойчо!

    Искам също да БЛАГОДАРЯ на Краси Тенев и на Мая Нарлинова за доброто отношение за помоща която ми оказват в стиховете ми!Благодаря ви още веднъж и ви желая крепко здраве и неогастваща любов към "Поезията"!!!
  • Въпросът е повод за преосмисляне на самото съществуване.
    Една тъга неусетно минава през всеки стих, за да стигне до:"Вярвал съм,защо ли!"
    А знаем,че без Вяра живота се обезсмисля.
    И волята за живот опазва онова,което го продължава.
  • Великолепна поетична изповед на една чиста душа.
    Душа, която страда от жестоката, безока съдба.

    "Не знам, горчи ми... не само самотата.
    Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
    В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
    Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце."

    Поздравление, Приятелю!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...