Залагам

Поэзия

375 2 4

Не знам... да се радвам ли или да плача!

Или да търся по-лесно решение на тази задача!?

Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.

И да знам, че вече го няма началото.

Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва.

Земята кръгла, ражда любов... но тъжна.

До кога, о, интимност горчива, ще тормозиш?

Делата на грешници, загубили своята сила.

Не знам, горчи ми... не само самотата.

Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.

В нощите молил съм Бог любов да въздаде.

Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

M1234567891 (Миночка Митева)

Понякога идва момент, когато човек, притесняван от проблеми, самота, страх и болка, губи вярата си в живота и не намира смисъл в него. Но факта, че съществува живота, трябва да ни даде силата, да го живеем. Пожелавам ти го от сърце, Ангел!

2025-02-06T14:39:24+02:00
aap (Ангел)

Благодаря ви,Приятели че винаги намирате време за моята скромна поезия и да споделите с мен мислите и чувствата ми!Благодаря и за любими на двама ви!Младене,Стойчо!

Искам също да БЛАГОДАРЯ на Краси Тенев и на Мая Нарлинова за доброто отношение за помоща която ми оказват в стиховете ми!Благодаря ви още веднъж и ви желая крепко здраве и неогастваща любов към "Поезията"!!!

2025-02-05T17:22:06+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Въпросът е повод за преосмисляне на самото съществуване.
Една тъга неусетно минава през всеки стих, за да стигне до:"Вярвал съм,защо ли!"
А знаем,че без Вяра живота се обезсмисля.
И волята за живот опазва онова,което го продължава.

2025-02-04T22:31:54+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Великолепна поетична изповед на една чиста душа.
Душа, която страда от жестоката, безока съдба.

"Не знам, горчи ми... не само самотата.
Вярвал съм, защо ли!? Плакал съм за живота.
В нощите молил съм Бог любов да въздаде.
Но тъжно ми е, знам, че загивам със чисто сърце."

Поздравление, Приятелю!

2025-02-04T21:45:30+02:00