О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...
Колко трудно е да бъдеш днес ти човек,
в свят, изпълнен със завист и злоба, нали!?
Да запазиш в теб ценностите от миналия век,
да остане детето в теб, или го няма вече, дали?
Колко трудно е да бъдеш човек сега, ...
Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш, ...
Бодлива си, ах колко си бодлива!
Отъркам ли се в тебе ще кървя!
Но знам - отвътре си красива.
Превързах се. Спокойно! Ще търпя...
От тръните направих ти корона. ...
Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...
Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
Е, твой съм!... Да прощава Господ,
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...
По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...
Детенце бях и срещнах скръб огромна, ...
Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
Във сайта можеш да си анонимен -
чудесно нещо!... Просто - красота!
Разкриваш смело своя свят интимен,
без да те плаши тази голота!
Живота си пред другите разлистваш, ...
А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
Безсилна, пред теб и пред съдбата,
стоя с треперещи ръце.
Едва ли някога ще свикна да те няма,
и да не докосвам твоето лице.
Ще ми липсва меката ти кожа, ...
Несбъднах се, несбъднат ще остана.
Умира в клетките ми тишина.
Озъбена, неизцедена...
Просъскваща със морза на смъртта.
Траверсите на моя влак заекват ...
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...