Poesía de autores contemporáneos
Присъда 🇧🇬
че да съдя другите?
Нямам такава власт.
Но, мога сам
да се съдя! ...
Какво е аз да съм ти враг? 🇧🇬
Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо.
Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,
да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.
Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг, ...
Сонет 1 🇧🇬
вината, омразата, злото.
Без вяра, любов и надежда,
загубва опора в доброто.
Вселената записи прави ...
Болката и Тъгата 🇧🇬
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете, ...
Завръщане у дома 🇧🇬
Е неговия дух. Своят
Дух истински да
Намери човек - там е
Щастието. Истинският ...
Сърцето на природата 🇧🇬
в сърцето й – безкрайна тишина.
По нея слънце сипе светлина,
а вятърът нашепва чудеса.
Потокът бяга, весело звънти, ...
Когато стигна твойто лято 🇧🇬
красиво, къдраво, щастливо
и всичко грее, и когато
любов расте и се разлива
на всички влюбени посоки, ...
В гераните на морната ми памет 🇧🇬
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...
Не всяка мида е с бисерче 🇧🇬
с Божествен надпис: Еврозона!
На колене сега пред нея
се молим, за да оцееем.
Иконата мълчи обаче, ...
Анонимно 🇧🇬
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...
Живееш с нас 🇧🇬
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми. ...
Вик от Вълшебния килим 🇧🇬
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...
Себеотрицание 🇧🇬
Това че душата ми обича, трябва ли да тъне в мрак?
Мракът, който тебе сънува умира илюзорно сега!
И мога ли до теб да плувам в такава степна река?
Онова, което е без умисъл, е готово да люби докрай! ...
Разпадането на Светлината 🇧🇬
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...
Когато се усмихваш 🇧🇬
очите ти как влюбено блестят
и всичко друго как изчезва, стихва,
оставаш само ти и любовта.
Каква любов, възторжено родена ...
Лудо лято 🇧🇬
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
Рибена кост 🇧🇬
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...