НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ
Защото хвърлях цял живот калъч,
а зарчето се шмугна под килима,
и мен ще ме прониже слънчев лъч,
а после вече няма да ме има. ...
Небе за бездомници – всеки си има.
Ухае на пролет... На вишна, смокиня.
Когато затъна в най-блудкаво бяло.
Под него се шмугвам – то цвят е разляло.
Небе за бездомници – с думи рисувам. ...
БОГОЯВЛЕНИЕ '2025
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за Любов! – и нека тя за всеки бъде вечна –
за старчето с душица на дете, потънало с бастунчето си в храма,
за паячето – взело да плете за сън хамаче! – в стаята на мама, ...
Граховото зърно дребнотемие,
в Андерсенова полемика.
На дневен ред принцесите вълнуват ги дилемите в чертежи звездни.
Натална карта, дом във Марс ...
Какво записали са в час рожден, съдбовен в Меркурии и Плутон...? ...
Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...
Напъна се и връхчето прекърши,
а с другото успя да се промуши.
Историята тъй внезапно свърши,
но Островръхчо нова май надуши.
Наблизо фурна малка за закуски ...
ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива. ...
Самотата като нощ безкрайна,
в очите ми танцува сянка тайна.
Страхът прегръща мислите с лед,
а сърцето шепне: “Тук ли си, поне ти, свет?”
Нещастието в тишина дълбока, ...
Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя. ...
Шепотът на вятъра тихо рисува
сенки от светлина във душата.
Диханието на утрото пробужда,
изтрива мрака, прегръща земята.
Във пулса на времето - крехка искра, ...
Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...
Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...
НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки? ...
Пак „конника на Крум“, но вече,
да гледаш филм, ще трябва ескадрон...
Но пък героите – от времето далечно:
и лигаво-размазаният Джон,
и Грета – в сексапил „облечена“, ...
Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...
Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...
Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...