Защото щом те търся, ще намеря
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...
на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада. ...
Висок пиедестал сред бурите възнесен,
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...
Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...
ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...
Да живееш, какво точно значи?
Да дишаш, да гледаш, да утолиш жадна уста,
да чуеш тихия звън на далечното стадо,
да прегърнеш детето си със сърце и душа,
да зърнеш с приятели юлският изгрев, ...
Живота ме гледа из под вежда,
накъдрил своя сърдит баритон,
слънцето само,кротко поглежда,
смекчило леко студения тон.
Вятърът носи,дъх на промяна. ...
Бъди спокоен! Продължи напред -
аз вече свикнала съм...
Бъди спокоен - всичко е наред!
Аз тъй отдавна свикнала съм...
Да съм харесвана от любопитство ...
Сърцето ми обича да те слуша
и всичко друго си расте подир,
и плуваме в море щом стигнем суша,
и сушата е сладък сбъднат мир.
Когато ореолите от чувства ...
Моите дядо и баба не са просто старците двама,
те са тайна врата към вселена голяма.
В нея времето спира, различно се движи,
и расте само обич, без проблеми и грижи.
Баба шета във къща от дърво и дантела, ...
Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли, ...
Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.
Горя ли не остават пепелища, ...
МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
Лютеница, "Кон,колеет" рибата, огромна смрат.
Времето изгаря,гони сенките навред...
А и въшки черни,доматите ядат.
Няма вече зарзавати? Камо ли, Бул...,аромати!?
Цените,кой както разбере, където левче, ...
Каква е тая треска в мойта кръв,
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...
Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
Написаните думи могат да пътуват,
на прага на душата ти стоят,
те обич да даряват толкова бленуват
и мостове към теб ще построят.
Ще докоснат душата ти с пръсти, ...
Стоим сред тишината отегчени
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира, ...
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...
Снощи,след залязващия ден:жадувана от хора и природа...
Небесна благост върху мен луната в душата ми проводи!
Дойде дъждът-млад жених!И благослови с любов земята!
А аз,стояха,притихнал,тих...И се влюбих тайно в луната!
Бях самотно ехо от рефрен,което света зове,но и се радва: ...
Аз съм плажен гларус
малко странен и дебелоклюн.
Обичам питиета с висок градус
и философствам (често) с птичи ум.
И затова ви казах, че съм особняк, ...
Спри да барабаниш по масата със пръсти!
Спри да си гризеш ноктите, защото...?
Сам в тъмното се мусиш, че нищо,
не ти е наред, чакаш ли, какво?
Някой да ти сложи на тепсия... ...
Преди във първия си гроб да падна,
човек от вече чезнеща порода –
крилата на Пегаса си откраднах,
та сам с крила на този свят да бродя.
В такова пълноводие след суша, ...
Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...
Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен, ...