Poesía de autores contemporáneos
Държа те за ръка 🇧🇬
Тя е като в студен ден - топла дреха.
Ласката ти с длан по моите коси да галиш.
И така сърцето ми да от обич да подпалиш.
Обичам те,защото твоите обятни прегръдки са моят подслон. ...
Надежда 🇧🇬
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена. ...
Петьо 🇧🇬
...
На заранка,
там на тясната тераска
Петьо пие се кафето... ...
Момиче с мъжка риза 🇧🇬
Тя просто бе по-утринна от бриза,
тя зимата във мен опроверга –
надяна тя момчешката ми риза
и сигурно се смъкна на брега, ...
Мигове 🇧🇬
Формулата се винаги крие
зад наглед много прости неща,
само притежаващият Мъдростта ще разкрие,
чрез Магията Висша на Словото и Мисълта ...
Понякога 🇧🇬
Понякога изпитваме гняв,
понякога изпитваме сила,
понякога сме целите лайф,
понякога сме празна пустиня. ...
Остави 🇧🇬
На неща ненужни,
И познати, о-познати,
На неща известни,
На неща банални, ...
Доброто е искра 🇧🇬
разливаща се в шепа светлина.
То не очаква ни награда, ни отплата –
самò живее в чиста тишина.
Доброто е усмивка ненадейна, ...
Бързай, лято! 🇧🇬
от дланта на сламеното слънце,
никой от гнездото не наднича,
трън, довеян, рамото ми клъвна.
Гъските се суетят и крякат ...
Най се помни 🇧🇬
Липсата им с нищо не мога да заменя.
Най се помнят неполучените писма!
Тръпнещ в очакване си даже след година.
Най се помнят несподелените лета! ...
Свой полет(на сина ми) 🇧🇬
Едва ли някой истински ще разбере!
Докато някога не сблъска се.
Със всички трудности във този ден.
Отива, заминава си детето. ...
Най-сигурната кота любовта е 🇧🇬
по-лесно се живее сред бурния ни свят.
В сърцето непременно една Любов отглеждай
към ближния и виждай във всеки кръвен брат.
Красивите представи и Вярата в живота ...
Дон Кихот 🇧🇬
без любовната връзка със Вечния Дух
и ако не сте гаджета в това Велико пътуване,
във вечното Сега и вечното Тук,
явно пишете някаква друга "поезия", ...
Жената от самотната ми памет 🇧🇬
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
Щом мога 🇧🇬
от неслучващото се и краски,
от алчности и лютата ракия,
прелях от залпове и маски.
Драйфам от сърца- павета, ...
Ти кажи, Сърце💖 🇧🇬
Сутринта ме буди твоя светъл смях,
като слънце в мене влива се живот и цвят.
Всяка мисъл води пак към теб,
сърцето шепне: „Ти си моят свят.“ ...
Преобразяване 🇧🇬
срамежливост и тъги.
Този свят изригна мъжки,
нежността се притъпи.
Завоювай с компромати, ...
Искам 🇧🇬
твоите прегръдки.
Искам да ме любиш
и ден и нощ.
Искам да бъда твоя ...