Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Изгубена надежда 🇧🇬

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...

Nikoy

Poesía » Filosófica, Civil

574

Под дъжда 🇧🇬

Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.

венцислав91

Poesía » De amor

601

Декември 🇧🇬

Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...

Скитницa

Poesía » Del paisaje, Otra

767 5 14

Сапфирени петна 🇧🇬

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...

fyon

Poesía

719 5 7

Орисница 🇧🇬

Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

natiii

Poesía » Filosófica

473

Акрил за самотни дни 🇧🇬

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

yotovava

Poesía » De amor

487 5 12

Сезонът е един и името му е Любов 🇧🇬

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

mislitel

Poesía » De amor

513 4 10

Роденият в бурята 🇧🇬

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Civil

590 4 9

Клокотница 🇧🇬

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Civil, Otra

518 1 7

Календар с желания 🇧🇬

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

Yuri

Poesía » De humor

644 6 16

Изведнъж 🇧🇬

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

512 4 8

Върху ръба на изгрева осъмвам 🇧🇬

Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...

vega666

Poesía

497 8 8

Сбогом, моя Есен! 🇧🇬

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Валери_Станков

Poesía

370 3 2

Само ти и любовта 🇧🇬

Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

544 3

Предколедно 🇧🇬

декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...

rhymefan

Poesía

403

Дансинг за двама 🇧🇬

На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...

argonyk

Poesía

634 2 8

За тиквата като Троянски кон 🇧🇬

В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...

Mitko19

Poesía » Civil

407

Декември 🇧🇬

Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...

BoBoteva

Poesía » Del paisaje

544 1 2

Костюм за лицемер! 🇧🇬

Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...

Stew_Carrey

Poesía

484

Плач 🇧🇬

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Ivita_Mirianova

Poesía

681 10 20

Не е трудно 🇧🇬

Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...

aap

Poesía

372 1

Минало 🇧🇬

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...

fyon

Poesía

596 4 6

Ежедневие 🇧🇬

Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...

Павлова

Poesía » De amor

487

Време 🇧🇬

Съжалявам,
не успях да ти се обадя
не успях да те чуя
не успях да те видя
трябваше да се сбогуваме, ...

sim27sa

Poesía » Otra

564 1

Панерът 🇧🇬

Панерът
Панерът, в който си подреждал нежно
ябълки, усмивки и сълзи,
изхвърлен зъзне до боклука днешен.
Значи си Бога вече ти. ...

inakrein

Poesía » Otra

752 1

Черен петък 🇧🇬

Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...

satine

Poesía » Otra

513

Знаците на есента 🇧🇬

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

644 2 6

Протуберансите на злото 🇧🇬

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

736 8 15

Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬

Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Filosófica

469 2 2

Щом се влюбих в тъга... 🇧🇬

Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...

Patrizzia

Poesía

441 7 12

Влакът към зимата 🇧🇬

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...

Валери_Станков

Poesía

388 3 3

Отваряне 🇧🇬

Любовта е зима
Зимата е пролет
Тя е като любовен полет!
Посвети ума си на велик идеал,
Дори и да станеш ...

Радостин

Poesía

715

Опит за баланс 🇧🇬

Не всичко е любов или омраза:
помежду тях живее тих баланс.
Като будна денонощна стража –
съвестта на добротата носи шанс.
И вместо съдбата да проклина... ...

Ranrozar

Poesía

540 5 12

Чистите мотиви 🇧🇬

Привличаме, когато сме без мярка,
раздаващи и тъжно упорити.
И даването често ги попарва,
копнежите на чистите мотиви.
Търпението ехидно ме будалка, ...

ДонХормон

Poesía » Otra

528

Най-лошото 🇧🇬

Да си жив?
Къде ли си?
Къде ли бил си?
Да си щастлив?
За себе си ли? ...

Stew_Carrey

Poesía

504

Нашата история 🇧🇬

Животът идва и животът си отива,
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...

living0things

Poesía » De amor

445

Процесът: Сянка и отражение 🇧🇬

Още помня момента,
когато пред мен стоеше —
едно сълзливо дете,
търсещо утеха в моите ръце.
Сега това дете го няма. ...

ElihanImam

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre, Otra

575 2

Шепа гнили мушмули 🇧🇬

Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете ...

Яна_Славянска

Poesía » Civil

582 5 8

Ухание 🇧🇬

Нова вечер,стар проблем...
сънят не идва за кой ли път!?
В тъмата пак очи в сълзи си
бършиш,самотник без мечти.
Болезнено ме ръчка самотата... ...

aap

Poesía

432 2

Всички пътища водят на юг 🇧🇬

Всички пътища водят на юг.
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан. ...

Ревов

Poesía

418

Poesía de autores contemporáneos

Изгубена надежда 🇧🇬

Под дъжда 🇧🇬

Декември 🇧🇬

Сапфирени петна 🇧🇬

Орисница 🇧🇬

Акрил за самотни дни 🇧🇬

Сезонът е един и името му е Любов 🇧🇬

Роденият в бурята 🇧🇬

Клокотница 🇧🇬

Календар с желания 🇧🇬

Изведнъж 🇧🇬

Върху ръба на изгрева осъмвам 🇧🇬

Сбогом, моя Есен! 🇧🇬

Само ти и любовта 🇧🇬

Предколедно 🇧🇬

Дансинг за двама 🇧🇬

За тиквата като Троянски кон 🇧🇬

Декември 🇧🇬

Костюм за лицемер! 🇧🇬

Плач 🇧🇬

Не е трудно 🇧🇬

Минало 🇧🇬

Ежедневие 🇧🇬

Време 🇧🇬

Панерът 🇧🇬

Черен петък 🇧🇬

Знаците на есента 🇧🇬

Протуберансите на злото 🇧🇬

Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬

Щом се влюбих в тъга... 🇧🇬

Влакът към зимата 🇧🇬

Отваряне 🇧🇬

Опит за баланс 🇧🇬

Чистите мотиви 🇧🇬

Най-лошото 🇧🇬

Нашата история 🇧🇬

Процесът: Сянка и отражение 🇧🇬

Шепа гнили мушмули 🇧🇬

Ухание 🇧🇬

Всички пътища водят на юг 🇧🇬

Cola