Poesía de autores contemporáneos
Тошковите питанки 🇧🇬
за "радост" на мама и тате
и задрънка на старото пиано
за ужас страшен на бате.
На дивана навирил крачета, ...
Балада за танцуващите гълъби 🇧🇬
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом, ...
Аз цялата съм обич и тъга 🇧🇬
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
Игри и знание 🇧🇬
и с' света се запознавам.
Знам, че много малко зная
аз за него и внимавам -
Уча се и често питам, ...
Обективен ум 🇧🇬
защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.
Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,
любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.
За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха. ...
Трансфер 🇧🇬
Мѝлан с Мила мина миля –
меси млин за „Астън Вила“.
Мила млин със смил сменила,
три води от него смила ...
Чувство 🇧🇬
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
Безпилотен 🇧🇬
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...
На парсеци от людското безумие 🇧🇬
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
Бюджет за всички времена 🇧🇬
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
Вълча песен 🇧🇬
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...
По "Човекът е осъден да избира" 🇧🇬
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...
Солен карамел 🇧🇬
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...
Розата на душата 🇧🇬
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
Най-тъжното човече на света 🇧🇬
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
Фарът в очите 🇧🇬
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
Моят връх 🇧🇬
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
Мъртвешки вопли 🇧🇬
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...
Писмо без подател 🇧🇬
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
В ръцете на уважението 🇧🇬
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
Ще! 🇧🇬
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...
Зараждане 🇧🇬
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
Сезонно невероятно 🇧🇬
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
Късна есен 🇧🇬
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
Жена без адрес 🇧🇬
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...