Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Бях вашият лирически герой 🇧🇬

БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-09-08T19:42:51+03:00 477 2 3

Да дойдеш 🇧🇬

Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...

makedonskodevoiche

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-09-08T19:37:22+03:00 608 2

Призована 🇧🇬

Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“

rhymefan

Poesía

2024-09-08T19:36:44+03:00 284

След тениса с нея 🇧🇬

С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя бе в синьо-черно, с екипче модерно, ...

Yuri

Poesía » De humor

2024-09-08T19:00:51+03:00 566 2 9

Частичка от миг 🇧🇬

Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...

Васили

Poesía » De amor

2024-09-08T13:53:01+03:00 585 1

В поезията диша доброта 🇧🇬

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica, Civil

2024-09-08T13:51:38+03:00 590 1 10

Времето лекува 🇧🇬

Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...

Spring_sunrise

Poesía » Filosófica

2024-09-08T13:35:04+03:00 570 1 3

Сянка 🇧🇬

Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...

bibsun

Poesía » Otra

2024-09-08T13:32:24+03:00 515 1

Перфектна автобиография 🇧🇬

Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...

mislitel

Poesía » Otra

2024-09-08T10:03:18+03:00 537 6 24

Кестенът на Варна 🇧🇬

КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...

Валери_Станков

Poesía

2024-09-08T08:03:59+03:00 464 2 3

В горещия август 🇧🇬

Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...

SaSy_23

Poesía » De amor

2024-09-08T07:50:22+03:00 581 1

Сърцето 🇧🇬

Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...

petiofi81

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-09-08T07:42:15+03:00 680 1

Страст 🇧🇬

С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...

krasio0109

Poesía

2024-09-08T07:39:57+03:00 465

Септември съвсем като лято изглежда 🇧🇬

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-09-08T05:44:16+03:00 437 2

Стига това... 🇧🇬

Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-09-08T02:03:23+03:00 506 1 2

Кондор или врабче си? 🇧🇬

"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...

ТинаРай

Poesía » Filosófica

2024-09-08T00:36:04+03:00 810 1 4

Лабиринт 🇧🇬

Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...

Елка

Poesía

2024-09-08T00:27:14+03:00 1.2K 17 29

Пън 🇧🇬

В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...

дух

Poesía

2024-09-08T00:24:41+03:00 584 1

Случка в дъжда 🇧🇬

Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...

Яна_Славянска

Poesía » Del paisaje

2024-09-07T20:20:11+03:00 692

Писмо до рая 🇧🇬

Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...

.Германова

Poesía » Verso libre

2024-09-07T20:16:51+03:00 637 2 3

Онова гласче, там някъде скрито... 🇧🇬

Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...

Дейна.1

Poesía » Otra

2024-09-07T19:27:03+03:00 639 1 6

Има хора 🇧🇬

Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...

natiii

Poesía

2024-09-07T19:26:12+03:00 410 1

Септември 🇧🇬

След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Del paisaje

2024-09-07T16:20:53+03:00 411

Вододел 🇧🇬

От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...

bibsun

Poesía » Otra

2024-09-07T16:19:29+03:00 756 4 4

Душата ти... 🇧🇬

Душата ти
къртач я
разрушава
и мълком тя -
и гълта, ...

rhymefan

Poesía

2024-09-07T16:18:55+03:00 429

Лудница за влюбени 🇧🇬

ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

2024-09-07T09:17:45+03:00 353 3 1

На най… българския език 🇧🇬

Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

2024-09-07T09:15:11+03:00 484

Живот 🇧🇬

Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...

Dobr_1

Poesía » Del paisaje

2024-09-07T08:19:50+03:00 476 1

Не ме забравяй 🇧🇬

Не ме забравяй
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

2024-09-07T08:19:19+03:00 430 2

Ела 🇧🇬

Ела
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

2024-09-07T08:19:03+03:00 454 2

Пътят 🇧🇬

П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...

krasio0109

Poesía

2024-09-07T08:17:59+03:00 420

В пространството между редовете 🇧🇬

Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...

Мел.

Poesía » De amor, Verso libre

2024-09-07T08:17:12+03:00 499 1

Не чети този стих 🇧🇬

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-06T22:55:15+03:00 438 2

Магьосникът 🇧🇬

В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...

Nebula_Of_Poetry

Poesía

2024-09-06T22:42:27+03:00 550 1

Септември 🇧🇬

Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...

Algol

Poesía » Del paisaje

2024-09-06T22:41:22+03:00 572 2

Пред гения единствено се коленичи 🇧🇬

Не ме похвали, даже и обратно -
Блокирам те и майна ти теглих!
Творбата ми е злато златно,
какво разбираш ти от проза, или стих?...
А ти ми сочиш грешки, а не виждаш, ...

mislitel

Poesía

2024-09-06T22:40:35+03:00 334

Очакване 🇧🇬

Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...

Ревов

Poesía

2024-09-06T22:38:44+03:00 394 1

Есен 🇧🇬

Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Del paisaje

2024-09-06T22:38:09+03:00 395 1

Щастливи пленници сме ние 🇧🇬

Великолепна, истинска мадона
във рамката на огледалото си ти!
С лице, свалено сякаш от икона,
с очи, описани във древен стих!
Косите ти се спускат водопадно ...

nikelo

Poesía » De amor

2024-09-06T22:36:09+03:00 441

Звучна тишина 🇧🇬

Чуй! Чух! Чуй! Чух!
Два чухала обменят информация,
споделят всяка клюка, всеки слух,
стаени на съседната акация
От към ореха се чува кукумявка- ...

Anushka

Poesía

2024-09-06T22:34:54+03:00 598