Не съм трофей, със който всеки може
да си окичи пищно суетата...
Животът ми - тотално невъзможен -
несигурно крепи се... на крилата.
Чертая го... И разкроявам - в нощи, ...
Създателят е повече от Бог,
в душата му побират се душите.
На хората, изпълнени с любов,
политнали от святото обичане.
Мечтателят е с повече живот, ...
Дълга буря...Убиецът на клони и желания
по пътя ни забива свойте остри капки
Взривена светлина и гръм....притиснати в мълчание.
Мълчанието. О как събира в миговете кратки
най-съкровеното докосване на двама... ...
Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
където стотинката има стойност голяма,
където трохата изглежда огромна
и глътка вода е лукс недостъпен.
Когато със червей споделяш съдбата, ...
Сякаш страници на многотомна книга,
разлистват се дните отново
и пак проклетият спомен застига
сърцето, превърнато вече в олово.
Без огън, без трепет, то не живее, ...
Луната се е изкатерила зад главата на утрото
Което изпълзява сънено под завивката на нощта
Посипана с всички звезди на небето
Което поднесло живот и благодат
Ни подарява накрая сърцето си ...
Искa ми се с теб в друг свят дa живея,
дa не се съобрaзявaм с никой и нa висок глaс дa се смея.
Не ми трябвaт дрехи и одеaлa,
когaто съм с теб, нямaм нуждa от нищо товa.
Искaм денонощно дa те целувaм и прегръщaм, ...
На Елена Нинова (enena)
Човек умира, както пада плод -
ветрецът къса дръжката и - край!
Светът край тялото забавя ход,
душата литва. Накъде? Не зная. ...
Застани пред мен и слушай търпеливо.
Ще говоря дълго, но без думи.
Ако би съблякъл всички страхове,
Ще разголя кътчета в ума ми
С вход към тайните ми светове. ...
Малка книжка подпечатах и публикувах,
благодаря Ви, че доверие ми гласувахте.
За тези, които не знаят ще уточня:
книгата няма възраст, пол, раса.. а Душа.
В нея събрани са няколко глави - ...
Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб. ...
Тъжните временно стават усмивки.
Годините леко и тихо тежат.
Стъкла натъжени от много въздишки.
Това е денят, това е денят...
Да капне сълза - ще се пукне вселена. ...
Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...
Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...
Обличам се във черно не защото страдам
И не защото черна е смъртта.
Обличам се така защото чувствам
Плача на твоята душа.
Обличам се във черно, за да е горчиво, ...
Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси. ...
Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново,
тук преди мене някой е живял
Дошли сме всички тука на готово...
Аз знам какъв е днешния ни хал! ...
Честит празник, родни политици,
на вас, които не владеете чужди езици,
навярно от респект към Солунските братя...
Вие отстоявайте делото свято.
Но научете езика поне съвършенно. ...
"Сбогом" не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.
Намираше утеха в тази проклета отрова. ...
Виждам глупава, празна гугутка;
безцелните славеи над усмихнатия фотограф
после виждам безброй почитатели в новата страница
именувана „Природна красота“
Теб не ща, съзаклятнице, ...