Poesía de autores contemporáneos
На село 🇧🇬
денят се отърсва от дрямка.
Пробужда от първи петли,
да се работи дорде е сянка.
Добитък, кокошки, петли, ...
Черна нощ 🇧🇬
заспалия препълнен град.
В мрака бездомно куче ще захапе
изгубен минувач със страст.
Луната е безмилостен свидетел ...
Крадецът на небеса 🇧🇬
Само звездите. На тях се молех.
Появи се, не за да останеш.
Изтръгваше звезди от небосвода.
Една по една, без да забележа. ...
Орфеево цвете 🇧🇬
вятърът ли пак ме вика?
Пак ли тегли сетивата
пътят черен през гората?
Чурулика, криволичи ...
Есенен натюрел 🇧🇬
в гората - тишина без звук.
Разстила свойто злато есента
и сякаш се е свила във юмрук.
И в шепите й - сребърна вода ...
Докосва мрака 🇧🇬
Душата ми разголена трепери.
С един замах я разсъблича
и лъсна тялото ѝ голо.
Пропива като в суха пръст, ...
Влюбената точица 🇧🇬
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...
Не можеш да избягаш от нея 🇧🇬
и ледени реки излива в мойта плът.
Замръзват всички мисли и ставам леден блок -
Безчувствен, безчовечен, студен и страшен бог.
И вече не вълнуват ме чувства и страдания, ...
Не раждайте, хора! 🇧🇬
и бях изненадан тълпа да открия
край старец, на пейка възправен. И аз
заслушах му също тревожния глас:
„Недейте да раждате повече, хора – ...
„Мистични символи — Сянката“ 🇧🇬
не ме напуска нито ден, ни нощ.
Тя знае всяка моя слабост,
всеки страх, прикрит със гордост.
Опитвах се от нея да избягам, ...
Есенни минзухари 🇧🇬
жълти есенни цветя.
Като свещи сте проболи,
всяко листче и трева!
Минзухари, минзухари, ...
Нещо ново 🇧🇬
С глава бръмчаща от проблеми
Не забелязах как животът ми ме движи
И ме постави пред дилеми
Туй блъскане да оцелеем ...
Последната звезда 🇧🇬
и всеки миг ни води към смъртта.
Изтича тихо време в тъмнината,
и пясъкът извайва вечността.
От всяка глътка въздух – щипка време ...
Веселко 🇧🇬
безличен, глух и ням.
В ръката със банкнота,
в душата - вечно сам.
Подхвърлят те „особи“ ...
Въпроси 🇧🇬
укрепва моята душа,
по-ясен става моя взор
и се насочва надалече?!
Защо усещам Вечността, ...
*** 🇧🇬
разпръсна наоколо шепи мъгла.
Разтвори прозорците, спусна прохлада.
Наля в чашите малко тъга.
Отвори палитра, размеси боите ...
Ако можех да разменя нещо с тебе 🇧🇬
Ех, да можех да ти взема очите,
само за ден,
та да видя света,
за който ми разказваш, ...
Зад клепачите 🇧🇬
ми се плаче за нещо,
наглед незначително.
Плаче ми се
извън нормите, ...
Нощен парад 🇧🇬
към тъмнината
на Вселенското сърце.
Приветствувана от залеза на слънцето,
долита с лекотата на перце. ...
Дар от Хадес 🇧🇬
дар от Хадес.
Живея на тази земя,
но не съм от нея
и той често ...
16+ секунда невнимание 🇧🇬
И цял живот
Смърт
Гърч
кръв ...
Честит Ден на поезията 🇧🇬
Различни в характер, родени с вина.
Животът ни изтъкан в стълкновения,
изцяло подреден от лично избрана съдба.
Родени в пролет, тръгнали си през зима, ...
Притихване 🇧🇬
и залезен ден отеква по нотки
едни са от радост, едни от тъга,
различни съдби са по тая земя.
Вълшебно обгръща луната небето, ...
Анатомия на безразличието 🇧🇬
душа, изваяна от камък.
Но те моля, забрави за вчера и какво било - във всяка жар се крият спомени за пламък.
И вижда се, искра догаря.
Усилие е нужно толкова нищожно. ...
Дъждовен стих 🇧🇬
Такава котка – рижа и гальовна,
не помня друга есен да съм имала –
далече от представата за зимата,
каквато ми загатваше октомври. ...
„Мистични символи — Часовникът“ 🇧🇬
не часовете нашите заблуди.
Една стрелка миналото мълви,
а другата към бъдещето ни буди.
Но настоящето стои без глас ...
Рожден ден на Музите 🇧🇬
Мама ме родила при залез.
Дошли ли са Музите? Поне
в лунната нощ да ме опазят?
Не знам. В такава светла нощ: ...
Кратки сънища 🇧🇬
под южни небеса,
за свобода жадувам
и светли чудеса.
Приятели сънувам ...
14+ Изгубени надежди 🇧🇬
с лайната на изгубени надежди,
а миризми под стъпките крещят
и плочките от болка се нареждат.
Пътуващите тайни носят смрад, ...
Орис грешна 🇧🇬
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Той:
Не ще сме вече същите. Отдавна
потънаха любов и младост в спомен. ...
*** 🇧🇬
в мислите спомен за макове диви стаил.
Пътища, потънали в прах и умора, загърби.
Последната капка лято в пръстта се стопи.
Изстина небето, а слънцето сбръчка челото. ...