Poesía de autores contemporáneos
Kато по чудо 🇧🇬
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.
И всичко е, което в този леден климат, ...
Тихите лечители 🇧🇬
прогарят душата ти до дъно,
оставят след себе си пепел студена,
белег дълбок и сърце овъглено.
Но има и думи – капчици мед, ...
Какво е тъгата? 🇧🇬
Чувство, слабост?
Временно състояние?
Обездвижване, покой?
Болезнена смърт на предишното ни Аз ...
Зима 🇧🇬
Трохички в топла длан
Птиче щастие
СР Сеймира Дони
03.02.2026
Стенограмно 🇧🇬
Животът стръмно се изниза.
От иглени уши оглозган,
духът ми прероден възлиза.
Надничам някъде отдолу, ...
Игра 🇧🇬
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...
Изгубил себе си 🇧🇬
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?
Континуум 🇧🇬
Континуум – непрекъснатост е,
Вход и после изход, изход и
Нови входове безкрай.
Безкрайност и крайности ...
Грешница 🇧🇬
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...
Вратата към Камарг 🇧🇬
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...
Тръгна си 🇧🇬
И тая болка ще спре.
И това ще надживееш.
Хора идват и си тръгват,
Истинските остават. ...
Атака срещу любовта 🇧🇬
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...
Предпролетен сън 🇧🇬
"пеят" вън, когато падне мрак,
февруари вместо да се муси,
хитро се усмихва под мустак.
Нощите ли станаха по-къси? ...
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
Мечти непостигнати 🇧🇬
празни надежди някога, преди,
с високопарни слова ме заблудиха
хора, рисуващи розови бъднини.
Скромното ми битие диктуваха ...
14+ Последен миг 🇧🇬
и отваря сложни сетива
и гледам те, блед си като платно
сякаш от восък си излят, сякаш нещо горяло е за теб
и се разпиляло по кожата ти бяла ...
Казино 🇧🇬
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...
Цена 🇧🇬
за да имам в рамка
красота,
ще си купя книга,
за да имам в корици ...
Сън 🇧🇬
и през прозореца тогава
със разперени крила
бавно тук се появява
Оле Затвори очички ...
Божествено творение! 🇧🇬
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...
Не съм поетеса 🇧🇬
Не съм поетеса!
„Някой ме бил излъгал, че мога да пиша! Колко долна лъжа!“
Това сподели в група, една госпожа!
Друга пък бързо изплака: ...
Пролетна молитва 🇧🇬
Пролетно утро,
бленувано в дългите нощи на зимата,
дари очите ми,
за да те виждам. ...
"Сангрия" на разсъмване 🇧🇬
ще се намери точната рецепта –
коктейлът трябва да е с кървав нар
и не смъртта, живот да е акцента.
Налей ми, барман, ще е за отскок – ...
Суша 🇧🇬
И не ми се говори
Настана пак суша
От онази
най-тежката... ...
Реката на живота 🇧🇬
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...
Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината ...
Помня всичко 2000 🇧🇬
Сякаш не съм тук - а може би още съм там.
Помня всичко. Може би затова сега го споделям.
Помня. Защо ли? И аз самият още не знам.
Помня мъртвите. И смъртта - с ужасната ѝ усмивка. ...
Чаша за жажда 🇧🇬
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...
След кино 🇧🇬
с приятелите му,
след филма аз изчезвам,
без да кажа къде отивам.
Винаги е вечер и винаги се чувствам ...