Присвивам уморените крила,
не ме помни посърнал образ блед и,
обръгнал воин с пирови победи,
или пък храм с протрити стъпала.
Не съм триумф, или безславен крах, ...
Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...
Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")
🇧🇬
Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...
Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...
Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...
Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...
С чест най-честно полагаме труд,
когато е нужен-не толко тежи,
но някъде гръмва финансов надут
мехур-пълен с боклук и лъжи.
И честно,бързо изпадаме в криза, ...
Затворихме кутия- точка, минало!
В бъдещето водим платноходките...
По моста крачи времето изстинало,
унесло се навярно от разходките?!
Препускаме със вятър през вълните, ...
Нощта облича черната си рокля –
сатен, ушит за грешници и за крадци,
и всеки, преклонил се пред нагона,
готов е да раздава евтини лъжи.
Върти се дансингът от празни обещания, ...
Кой ме изпрати в Едемската градина?
Кой и защо така нищожно ме проклина?
Научи ме да живея в напрежение и в страх,
да не извърша някой нов, егоцентричен грях.
Мечтите имат вкус на забранения плод, ...
Истинската сила е да останеш спокоен, когато е лесно да избухнеш
🇧🇬
Не е сила юмрукът, свит до болка,
нито гласът, разтърсил тишината.
Не е сила бурята над полето,
а коренът, останал под земята.
Когато гневът като огън се надига ...
Минават дни и месеци, години,
а споменът за теб във мен гори!
И няма сила, която да ми забрани,
за теб сърцето мое да твори!
Загубих светлината в своя ден, ...
Градинка си имаме, съвсем скромна -
с дървета, цветя под прозореца...
Отморяваме очи, когато можем,
хапваме и плод, с грижи немного...
Чирикат птици - денем, дори нощем ...
Мирис на трева и мокра пръст и,
спомен за отминалия дъжд.
Тихичко промъква се на пръсти,
мракът зад гърба ми. Изведнъж,
хей такава мърлява и кална, ...
Изпод килима на отминалата младост,
ако мога, ще изровя от калта -
онази тъпкана от злото воля,
да мога сам да си простя.
И бих на Господ тихо се помолил, ...
Не търсим ни близост, ни дружба, ни допир.
Живеем на свят разстояние.
Понякога действаме, най-често с "копи".
Пропускаме някое хранене.
И тъй се гордеем с онази диета ...
Бог седи на ръба на поредната вечер,
а ръцете Му трепват от нашия грях.
Уморен е, уморен е, човече,
и не крие горчилката, има и страх.
Той ни гледа - през нашите рани, ...
Намерих те някъде в полето.
Сред цъфнали теменуги и синчец.
Намерих те случаѝно ли в сърцето
обсипан с пъстроцветен венец.
Намерих те сред изгрева на слънцето. ...
На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...
Когато бурята над мен се спусна,
не вярвах, че ще има светлина.
Небето беше сиво и безкрайно,
а вятърът разкъсваше мечта.
Дъждът отмиваше следите на надежда, ...
С различни роли, в хиляди каданси
от минало далечно до сега,
като дъга с преливащи нюанси
пътувам - да открия същността.
Ту малка, незначителна и сива, ...
Пред бунгалото на почивната станция
рапанче търкам, свит като жаба,
а на пейката седнала, спазва дистанция,
усмихнато, тихо охранява ме баба.
От перилата на моста гледам целия свят, ...