Може и да е наивно, но все пак,
в следващия ми живот, желая -
щом си ида, от Бог приета в Рая,
да се видим Там с души прекрасни...
Отново да се срещнем, каква радост, ...
Когато ти липсвам, иди на брега.
Загледай водата и помни –
Където и да съм, винаги с мен те нося.
Нека вятърът да ти напомни,
Че винаги ще те обичам. ...
Понякога късметът просто изневерява на човек
Картата се обръща
случват се неприятни неща
Неудачите се посипват като градушка
върху бедната му нещастна глава ...
Поели в шепи пясъчното злато,
а то изтича – нищо не държим.
Духът ни търси друго, непознато,
което да не се превръща в дим.
Зазидахме душите си в предмети, ...
Ти беше назначена със протекции отгоре.
Тоест, беше издигната със връзки, нали?
Каза: "Тези постове са за определени хора.
Само това ще ти кажа. Това запомни...."
Запомних го, и вече ми е пределно ясно: ...
И казват ми – очите ти не са видели.
Какво разбираш, ти, бездомна от любов.
Незряща да съм, като слепите недели,
за теб пребродих, зная този свят суров.
И казват ми – съвсем не са непогрешими, ...
Днес листът ми е празен. Като чаша,
в която съхнеха петна от вино.
Уж пишех всичко, за което страдах...
Но щом и ти си тръгна... Аз изстинах.
Изстинах не към теб. ...
Утре ще пусна обява във вестника.
Един мъж търси щастие, ще спи в гаража.
Какво му е нужно - легло, електричество и прозорци.
Ти си всичко, което има на ум, бъди добър и се обади.
Заради теб, тази, с която живея, е тъжна и пие. ...
Забравил ли съм как се пише с кърви
и пулсът на сърцето в своя стих?
Дали не съм във плен на думи-курви?
Дали поетът в мен сам не убих?
Превърна ли се в навик уникалното, ...
Колко е силна тревогата нощем
знаят стрелките събрани и още
стъпват на пръсти в заспалата стая,
без да се спират над мен да гадаят.
Стихна обидата, в пяна се свлече, ...
Тя беше момиче с красива черна коса,
отиде си млада от този свят с тъга.
Никога не усети мъжка ласка, обичта,
младото момиче пред живота избра смъртта!
В стихове изразяваше своята душа, ...
За Стражица, през вековете търпяла,
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...
Мъничко, нежно... с крехко вратле
и гугличка чудна от свежест обляна,
кокиченце смело, под юрган снегове
приветства деня със свойта премяна.
Разпръсва навред своя благ аромат, ...
Откровение на адвокат Людмил Рангелов за случая "Петрохан"
🇧🇬
"Стомасите им празни са били,
следователно са се самоубили!
Това е моят гениален силогизъм!
Блесна философ с тоя афоризъм!"
budnaera.com/2026/26-02-11-B-b55e2.html
Чух би камбаната там някъде звънарят,
мъгла кълби се, тежки, сиви повесма.
В небесната камина тихичко изгарят,
стотици мои неизпратени писма.
Измръзнали са вън бездомните, треперят, ...
,,Обилен“ сняг ,,затрупа“ пак градчето.
Три пръста беше. Някъде – един.
По принцип изненада ни и ето,
не мина даже кьорав снегорин.
Студът изпълни ролята си гадна, ...
Под бронята тежка на бялата зима,
кокиче разцепи студения свят.
Разпали се бялото – жива картина,
разтвори в сърцето си пролетен цвят.
Снегът под нозете прошепваше тайно, ...
Когато гроздът на лозата натежи
и зъ̀рното набъбне с еликсир неземен,
когато в дъбовите бъчви прекипи
и всяка глътка полудее във вените,
не е ли хубаво да бъде споделено ...
С малко късмет щастието
Ще заспива всяка вечер до теб,
Ще държи ръката ти, когато боли,
Ще бъде там, когато си без път,
Ще те кара да се смееш от сърце. ...
Изкуствен Интелект анализира
всеки стих качен във Откровения...
Явно спец е, чувствата разбира,
а и фсички луди вдъхновения...
Кефя му се! Туй се казва ерудит! ...
Сълза на роза по бузата на утрото.
Тъжи ли то за нейната душа...?
А може би от щастие заплаква,
че вижда я разцъфнала в дъжда.
Мъгла и мека кал обгръщат я в сумрака ...
Годините човешки отлитат мимолетни
и ето прегърбен, още ореш житейската нива,
вместо семе сееш спомените си далечни
и не питаш колко е дълга браздата ронлива.
Дали след теб ше поникне и Господ не знае ... ...