Ръка да протегнеш в безкрайния мрак,
комета искряща да хванеш — не може!
Тя следва съдбовния, звездния знак
и с огнен камшик тъмнината тревожи.
Не пита небето къде да гори, ...
Денят е чист, изискан и възторжен
и носи своя есенен копнеж,
една щастлива есенна възможност,
сърцето плува в нея, без да спре.
Студът, прегърнат от лъчите нежно, ...
Върви покрай брега на зимното море
една жена. Напразно взира се далеч –
до днес не може още тя да разбере,
че нейният моряк не ще се върне вечʼ.
Наметната със шал протрит и овехтял, ...
ПРОКЪСАНАТА РИЗА НА ЛЯТОТО
Прегърнал суетата прозаична,
човек не се превръща във икона.
Дали успях докрай да те обичам,
щом влака ти не мога да догоня? ...
Броди весело Лято, в сандали обуто,
и флиртува с пенливите морски вълни.
Накривило игриво слънцето над главата си
и ме гали с лъчите си. Така ми е хубаво!
В знак на обич в раковина ми шепне ...
Задъхан вятърът ме разцелува,
очите си затворих инстинктивно.
Шегува се — разроши ме и смигна,
ръка подадох малко импулсивно.
А той ме грабна, метна ми чадъра, ...
Част от Живота
„Ароматите са мощни магьосници, които могат да ви пренесат през хиляди километри и през всички години, които сте изживели.“ Хелън Келър
Светът букет е от ухания
с красива оркестрация.
С аспекти свежест във градация. ...
Знаеш ли, понякога ще виждаш,
как утрото във изгрева блести.
На новия живот ти ще ,,завиждаш"
как вечна обич той вести.
Във този миг ще хвърлиш теготата ...
Да сътвориш стих - тъй мъчна работа,
при безсъница, с частица дарба...
На Господ Бог - велика благодарност!
Какво ли не, в живота ме пали,
нощем мира не ми дава да заспя... ...
За някой друг ще дойде пролетта.
За някой друг в гърдите на една жена
сърцето ще забие с дива радост
Момичето със панделка на русите коси
за някой друг ще се превърне във жена. ...
По паважа сред мокри листа пожълтели,
пак октомври разсипва студения дъжд.
А морето рисува тъга с акварели,
и вълните ги носят към нас неведнъж
На асфалта, изгубили път и закрила, ...
Безсъницата е с очи на котка
и с формата на женски силует.
След залезите дълга е разходка
по чувствата напуснали поет.
Минава покрай кофите със смет ...
В света на огледалата живеят те сами,
където всеки поглед във себе си се впива.
Сърцето им е крепост от лед и от стени,
а чуждата неволя край тях безшумно си отива.
Те вземат с две ръце,но нищо не дават, ...
Родих се във АГ във прекрасно господарство,
преди да проплача разбрах за дума важна аз – връзкарство.
Майка ми избра екип от сой,
плати им естествено във брой.
За да вляза в яслата до нас "Калинка", ...