Poesía de autores contemporáneos

258.8K resultados

Демон и фея 🇧🇬

Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...
217 3 4

Цветята в нощта 🇧🇬

Колкото и да ми е гадно и тежко,
и да искам да съм до теб постоянно,
има нещо прекрасно в това някой да ти липсва.
Показва, че чувствата са извън физическото привличане.
Емоциите стават по-дълбоки, дори и да си далеч. ...
251

Преди утрото 🇧🇬

Отпускам се на мекотата на вълните,
нося се леко, ефирно из безкрая,
гали ме слънцето, затварям си очите,
потъвам в нежна приказна омая.
Сетне политам и рея се свободна ...
290 2 1

Континент на Любовта 🇧🇬

На моята идеална любима
Пътувам, за да срещна аз моята любима…
Край мен прелитат ниви, скали, гори, река,
а някъде, все още далечна и незрима,
тя чака, аз премислям какво да й река. ...
175 1

Не знаем дроновете откъде са 🇧🇬

Нападнаха ни руските ни “братя”:
Два кораба удариха край нас.
И мигом - мекеретата в страната
засричаха с един и същи глас:
“Не знаем дроновете откъде са, ...
270 2 12

Живот по време на вечност 🇧🇬

Аз съм се родила от вечността,
не от майка ми,
не от предците ми,
от Атом и атом, и атом на хиляди танцуващи съединения в Космоса,
дали ми миг съзнание във вечността ...
160

Във нашето лечебно заведение 🇧🇬

Във нашето лечебно заведение
събрани сме от кол и въже.
Пациенти сме от психоотделение,
в което всеки пише-брише както може.
Нарекли сме го помежду си "Откровение" ...
286 14

Продавачът на мечти 🇧🇬

Дошъл е бавно с ключ от небесата,
а в шепата му – вятър с вкус на смях.
Не гледа теб, а вижда през душата –
в гърдите спи пашкул, потънал в страх.
Щом шепне, пада мрамор от сърцето ...
248 5 12

Границата на търпението 🇧🇬

„Не бъркайте мълчанието ми с невежество, спокойствието ми с приемане, а добротата ми със слабост.“
— Халил Джубран
Не бъркай добротата ми с глупост.
Тя не е сляпа, нито е слаба.
Не е наивност, нито е плахост, ...
168 1

14+ Не звъниш 🇧🇬

Дойде денят. Честито.
Вече не звъниш.
Всичко в мен е убито.
Как спокойно спиш?
Камъкът голям ...
155

Отвъд звездите 🇧🇬

Отвъд звездите там, където тъмнината
не е отсъствие, а друг вид светлина,
лети човекът малка искра във вечността,
със шепа спомени и въпрос във тишината.
Зад него Земята синя, почти невидима, ...
177

„Има време“ /отговор на Ивано Фосати за "Che Tempo"/ 🇧🇬

Да! Има време!
Това е нашето време!
Като вихър, като буря,
като ехото от война, като ласка!
Сега не е време за мълчание! ...
153

Там, до морето... 🇧🇬

​Чувате ли как плачат листата,
докато есенният дъжд ромоли,
а тази картина на чудна позлата
показва ни нежно къде сме били.
​ ...
334 2 4

Родопа 🇧🇬

Родопа
Сърцето ми внезапно силно заби,
не зная, реалност или илюзия си
Мечтите и съня ми покори,
от ума ми за секунди не излизаш ти. ...
153

Макар далече, приближава зимата 🇧🇬

Угасва огънят сакрален
на краткото ми, лятно щастие
и зимата с воал венчален
ще встъпи в своето всевластие.
Повикали кумата – есен, ...
162

Очи и сърце 🇧🇬

„Отварям си очите”,
затварям си сърцето,
в оставка са мечтите,
а сиво – битието.
Затварям си очите, ...
172 1 2

Защото си отиваш... 🇧🇬

ЗАЩОТО СИ ОТИВАШ...
Постигнах ли триумф, когато спрях,
или превзе ме враг без съпротива?
Ти, който ще ме предадеш от страх,
от мене по-безславно си отиваш. ...
193 1 3

Твоя 🇧🇬

Твоя съм,
когато устните ти
името ми не познават,
и когато мълчиш,
а аз те разбирам ...
204 2

Диминуендо 🇧🇬

С едри капки по тъжен прозорец
се събужда разплакан денят.
И потичат отдолу нагоре
всички мисли, макар че тежат.
В пожълтяващи клюмнали клони ...
490 9 17

Сатурнови пръстени 🇧🇬

Сатурн, само една разлика между мен и теб.
Живот.
Моят живот е само опит за вдишване
на фона на Вселената.
Докато отварям уста, вече издишам, ...
151

Старата Змия (или коя съм аз) 🇧🇬

Случвало ли ви се е, когато изказвате мнение или предавате съдържание, да ви кажат:
кой си ти, че да говориш? Или кой те е питал?
На такъв въпрос, такъв отговор:
Здравейте! Аз съм Старата Змия!
Със името си славя се отнине! ...
167 1 4

Криле в тъмата 🇧🇬

Светилото размина лимита хоризонт,
сляха се сенките с безмерната тъма,
разрази се битка на безмилостния фронт
на сънищата, пленници нощни на ума.
Изплуват мисли, в своя най-мощен блясък, ...
278 2 2

Жената - река 🇧🇬

Вечер реката прилича на жена, която небрежно си разпуска косата.
Мята я върху камък или скала и
сънува сламка, кал и стреха под звездите.
Толкова изящно бълбука тази вода, чак от шума й вятърът рисува " нежна спирала" върху снега.
Ах, каква луна! - светеща топка между гърдите. ...
247

Краят 🇧🇬

16. Краят
Сълзи дали ще има, аз не зная!
Ще има реч и „Бог да го прости“!
Ето, свърши моят път на края!
Но някой друг след мен ще продължи! ...
160

14+ "жажда" 🇧🇬

нощта е с млечно меки кости
притисната от бесовски звезди
чиито хлъзгави бедра избират
ложета за блудните си светлини
дочакай ме, наложнице на полумрака ...
168 1

Все още те зова 🇧🇬

Малките улички в родния ни град
и стръмните пътечки на Балкана
все още носят боровия аромат и
чаровната усмивка тъй желана.
А днес се губим в градската тъма ...
219 1 2

Картина за двама 🇧🇬

В нощта музеят диша тишината,
а той стои безмълвен, взрян и сам.
И в есента го вика тя — жената,
а рамката му светва като храм.
Умът му шепне: „Просто е картина“, ...
235 4 8

Есенно ехо 🇧🇬

здрачът говори
бавно гаснат звездите
в лунна сянка
вятърът носи
лепкав скреж по листата ...
293 3 8

За самотата 🇧🇬

Самотата тежи повече,
когато не си сам.
Щом си я приел вече,
тя става уединение – там,
отвъд всяка безнадеждност, ...
158

Сутрешна проверка на мегдана 🇧🇬

СУТРЕШНА ПРОВЕРКА НА МЕГДАНА
Коминче, прело нишки дим,
старата камбана – млъкнала –
селце, накрай света незрим
и нива обгоряла, мръкване. ...
176 1

Началото на вечността 🇧🇬

Стоиш пред мен — чиста и невинна,
стоиш пред мен — нежна и ранима.
Заслепяваш погледа ми,
разбъркваш мислите ми.
Стоиш пред мен като привидение — ...
146

Не си отива лятото 🇧🇬

Не си отива лятото. Не си отива...
Все още слънчевите зайчета не спират
на криеница да си играят по прането.
Мушкатото едва ли подозира –
сланите скоро ще попарят цветовете, ...
182 3 6

Отново "Да!" 🇧🇬

Не прегръщай
безсънните ми нощи!
Не идвай в съня ми,
както преди!
Не докосвай сърцето – ...
149

Сбогуване 🇧🇬

Взехме си довиждане със лятото,
подобно на стари приятели верни
с обич непрестанно подгрявана
от детството и през възрастови таверни.
Помахах му с ръка в неделната утрин ...
193

Старица 🇧🇬

Имало една старица ...
тръгва боса по снега,
в пазвите й на вдовица
пази тайни любовта.
Цял живот е изорала, ...
158 1 2

Едно кафе 🇧🇬

Съдбата пак ни дели,
мръсно ни прави.
Пак ще боли,
в болка ще ни дави.
Всеки питам — и казва, ...
162

Старата черквица 🇧🇬

Из старите дървета пеят птички,
край срутения зид – поток сънлив.
От улицата вижда се едничка
изгърбената стряха с кръст ръждив.
На портите, отдавна откачени ...
255 3 9