Ще убия всеки, който се изпречи на пътя ми...
Ще ви убия без милост и жал!
Предълго бъркахте в раните и душата ми,
всеки взел от нея каквото можал.
Скитници, проклетници, любовници - ...
Лятото се намести в короната на черешата,
махна с ръка, усмихна се до уши…
– Хайде, приятел, изчаках се вече,
за приключения нови и за игри!
Приседнах до него минутка-две ...
По пътя тръгнах смела и с размах,
уверена напред вървях, вървях, вървях,
как никой не призна ми, че греша,
а цял един живот прекарах в лъжа.
Годините минават осъзнах, ...
Не търси ти възмездие с гняв в очите,
не хаби за неправдата чужда деня –
знай, времето тихо брои съдбините
и накрая всеки си плаща греха.
Остави на света да отсъди по право, ...
Имаше дни, в които тишината тежеше,
по-силно от глад, по-дълбоко от страх,
светът отвън шумеше, но той не живееше —
беше заключен в себе си, без път и без глас.
С очи към земята, със мисли далечни, ...
Пътят на липите е ухание,
откраднат дъх, обречен за любов,
въздишка с неизпратено послание
тайно към градините на Бог.
Където няма време и раздяла, ...
Имаше в живота му хора по кръв,
но не и по сърце, не и по душа,
усмивки назаем, а скрити зад тях —
студени слова и прикрита лъжа.
Те идваха близо, когато им трябва, ...
Романтиката, тя изчезна вече
и търся я във други времена.
А пък нужна ми е като залез вечер,
тъй гали ме със лъч от топлина.
И все вървя по моята пътека... ...
Откакто свят се ражда от мълчание,
една загадка броди без покой:
защо животът носи обещание,
а свършва винаги със прах и зной?
Попитах вятъра той само стене. ...
Очаквах теб, да ме посрещнеш
на вратата, както всеки път.
И с поглед да ми прочетеш душата,
кое ме радва, и от кое боли главата.
Очаквах теб, да ми разкажеш ...
Наблюдавах, как духът човешки,
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...
Сепаре. Задушевност и маса за двама.
Приглушено звучи „Болеро“ на Равел.
Чаши две. Свещи две – доизгарящи бавно.
Тя и той, пръсти с нейните нежно преплел.
Във очите ѝ сякаш са слезли звездите. ...
Трябва понякога да лазиш в калта,
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
И до смърт уморен, и е грохнал стихът ми, и сляп е,
за щурци и за славеи някак съвсем оглушал.
Тиха, кротка тъга ръждавее в душата и капе,
и превръща света в топка мека, и лепкава кал.
Всички кости болят и присмива се косът: На дъжд е. ...
Алена кръв капе, сякаш картина рисува,
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
Етикета срещу мен ли е ще го обърна.
Светът?!-На пепел и на сгур ще го превърна,
съдбата срещу мен ли се изправи,
тя нищо няма да направи.
Защото аз разбрал се -вездесъщ, ...
Кой не знае, май още от раждане -
Господ - на кого, кога е драснал,
ала, преди това - животът наш е,
за всички ни, най-ценен Божи дар...
Животът борба е, труд, мъка, радост, ...
Не искам тази врата да отварям,
отново ще бъда наранена, знам.
Моля те, недей, предателско сърце,
знам, че пазиш тази надежда зрънце.
Помня солените сълзи в нощта. ...
Бучи като фадрома кака Пена,
а погледът и – оксижен. Гори!
И топне ли се във вода студена,
за нула време ще я изпари.
Пристига, значи, дружката и Кина: ...
Когато мрак над пътя ми се спусне
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...