Poesía

252,9 el resultado

Аутопсия на Тишината 🇧🇬

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...
320

Пристан 🇧🇬

Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...
151 1

Градско чедо 🇧🇬

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...
484 3 14

Любов в хаоса 🇧🇬

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...
135 1

Лист от варненската есен 🇧🇬

ЛИСТ ОТ ВАРНЕНСКАТА ЕСЕН
... листопадът мъкне шума, мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма, цял ден премалял от глад,
проститутки две треперят – днеска не върви добре,
в хостелчето портиерът тури шапка, шал, сетре, ...
175 1 4

Тишина 🇧🇬

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
297 7 6

Може би прощавам, може би лекувам 🇧🇬

Създаден съм безумно романтичен.
До толкова безумно, че когато
отхвърлят ме, и счупен пак обичам
със тихата усмивка на тъгата.
С венец от рози Господ ме окичи, ...
173 1 2

По изборите в Пазарджик 🇧🇬

Бате Бойко, не се давай
на оная корпулентна гад!
С властта не се прощавай,
инак за калинките ти глад!
Мале, коалицията се клати ...
444

Отдавна не мисля.... 🇧🇬

*****
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...
123

Чудесата на града 🇧🇬

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
564 6 29

Обещах си 🇧🇬

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
171 1

Концерт в есента 🇧🇬

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...
123

Мъжка молитва 🇧🇬

МЪЖКА МОЛИТВА
Нали на думите съм лесен,
и снощи се заклех в това –
да спра цигарите за месец
и бирата – за ден, за два, ...
166 3 1

Многооргазмено си възхитена 🇧🇬

Голотелесно и влажнотесно
пред мен отново си игрива,
а както е мъжеизвестно,
това направо ни разбива...
Невиннострастно ме поглеждаш ...
347 1 14

Есенна импресия 🇧🇬

Есенното е красиво,
грее даже, без да иска,
цветовете се разливат
и се кипрят, и се плискат.
Времето е приказливо ...
200 1

Не се отмятам 🇧🇬

Ще рухна днес — без капка жал,
ако в деня със тебе не пристъпя.
И нека ме замерят те с кал —
на дрехата си цвете ще закърпя.
Щом зърнах те, си казах — ще те имам. ...
200 1 4

Под лозниците 🇧🇬

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
243 2 6

Спомени от младостта 🇧🇬

Няма да забравя
старите момчета,
няма да оставя
спомени в несрета.
Имаше и грешки, ...
136 1 3

Страст 🇧🇬

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...
176

Здрач зад стъклото 🇧🇬

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...
182 1 2

Кой пише книгата, в която живеем 🇧🇬

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...
182 2 5

... с една обичлива тъга... 🇧🇬

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...
177 3

Това, което крие тишината 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...
199 3 6

Не ме чети 🇧🇬

Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...
246 3 4

Край гроба на Висоцки 🇧🇬

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...
177 3 2

Така каза Заратустра 🇧🇬

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...
275 13 10

Нали? 🇧🇬

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...
214 3 3

Memento mori 🇧🇬

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...
240 2 1

Загубих 🇧🇬

Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...
162 4 2

Следи 🇧🇬

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...
170 2 3

Платоничен студ 🇧🇬

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
202

Неизплакани сълзи 🇧🇬

- Добър вечер, мила моя,
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?
- Добър вечер, мили мой, ...
190

Цвят 🇧🇬

Научи ме да се смея,
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...
145

Ще те срещам само в ума си... 🇧🇬

Започнах да те срещам във ума си
Все по често, всеки ден, всяка минута
И не мога да потисна слабостта си
Да се връщам постоянно към уюта
Да чувствам с тялото си твойта топлина ...
211 1

... само в стихове светя си... 🇧🇬

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...
249 1 2

Пътник без билет 🇧🇬

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...
214 5 7

Простамол уно 🇧🇬

ПРОСТАМОЛ УНО
... и тъкмо пиех третата си бира,
вторачен в своя мъжки ореол,
простатата ми взе да алармира –
купи – ми вика, хапче „Простамол”. ...
242 3 3

Зима иде 🇧🇬

Бяла лястовица... отдавна отлетяла
мечтата на един народ оставила
и полетяла към лесното... за нея
тъй желано да не бъде тука само.
А врабчетата, тез аларми, неразбрани... ...
255 5 5