Poesía de autores contemporáneos
Така и бе 🇧🇬
от мълния се пръкнах. Изведнъж.
Уж пролет бе - приличаше на есен
поех не въздух - ураган и дъжд.
Не е човек. На нищо не прилича, ...
На тротоара VIII: Въртележка 🇧🇬
и над зеления килим
ръка протяга машинално
добре облечен господин.
А с погледите приковани ...
Лудост 🇧🇬
с исторически данни прегрява...
и е все по-чужд, неразбран и циничен,
дори сред научната плява.
В упадък телата вървят към голгота. ...
Наковалня 🇧🇬
Забравихме за хляба.
От лев към Евро,
без шега,
цените скочиха в кадрил. ...
На мама 🇧🇬
както стряхата, сгушена днес
зад бледнеещи в спомена щрихи
не е дом веч, а само адрес.
Там прозорецът вече не свети, ...
Скитник без посока 🇧🇬
Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник. ...
В съня 🇧🇬
Само в тях мога да те целуна
Да те гледам без вина
Да държа ръката ти безкрай
Да заспя в косите ти ...
Денят е сега 🇧🇬
позабавлявах се чудесно!
От ранна утрин аз кормувах,
на светофарите лудувах.
Кое по-първо аз да сторя, ...
Когато решиш 🇧🇬
животът ти се струва неуместен.
Поживя. Хайде – стига.
Опита се да бъдеш свестен.
Не оставяш никаква следа. ...
Love of my life 🇬🇧
come to me,
breathe me in,
hold me,
love me. ...
Пролетни води 🇧🇬
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява. ...
Ангелски кръг 🇧🇬
а Вечността ще ни дари с криле,
във Ангелския кръг,
обърнати един към друг,
безспирно ще мълвим: ...
Есенен валс 🇧🇬
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни –
мечтите намират крила, висини.
Октомври – усмихнал се – вече е тук, ...
14+ На тротоара VII: Навик 🇧🇬
а всеки ден и всяка нощ
все нови сметки ни достигат,
опрели в гърлото ни нож.
Работим, ала няма начин ...
От миналия век 🇧🇬
догонвам новите неща,
но пътят не лек
и иде ми да изкрещя:
„Една бурмичка завъртете ...
/Тара/танка 🇧🇬
Ток, ток. Токачка.
Кътка, кът. Пъстра квачка.
Скок, беее, бяло яре..
Стой! Петел готов за бой. ...
Неделя в събота преди обед 🇧🇬
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...
До следващата зима 🇧🇬
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...
Блатен урок 🇧🇬
във лепкаво тресавище.
И нямаше напред или назад.
Калта бе толкоз тежка и студена
и виках, ...
Часовник 🇧🇬
Къде ли щях да се завърна?
Къде ли,
щях стрелките на часовника да спра?
Да можех времето да върна... ...
Всеки път 1984 🇧🇬
сякаш това ти е боят последен.
И гуляй, сякаш злато звънти
в твоя джоб - пък дори да си беден.
Пей ти тъй всеки път песента - ...
Тя е всичко 🇧🇬
А толкова малко ще значи
Как да опишеш красота?
Как да изкажеш обич?
Как да обясниш топлина? ...
Кажете ми, че имате мечти 🇧🇬
се вихри с мощ на луднала стихия.
Поглеждам се, дали съм още цял –
какво е туй? Магия? Орисия?
Сега е февруари, но дали ...
Промених се... 🇧🇬
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня. ...
Има такава порода 🇧🇬
радваш се, че е на твоя праг,
а всъщност черен е катран,
злобен, шантав лапни шаран.
Глуповат и много агресивен, ...
Различия... 🇧🇬
но тъй държат на по-чист, някои...
От дечицата ни по-скъпо няма,
а ги обичаме, по разному...
Кои от нас, хората, не се хранят ...
Шепотът на сърцето 🇧🇬
топла длан в студена нощ,
тя е светлина в мъглата,
и надежда, скрита в сълзата.
Тя идва тиха, без да пита, ...