Poesía de autores contemporáneos
Единение 🇧🇬
Сама, сред вълци, в гъстите мъгли да тичам ...
Сама, където всичко е едно...
Сама, в несъществуващо добро и зло....
Сама, не в самота, но в единение ...
"Парламент" 🇧🇬
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно- ...
Две крила 🇧🇬
това са моята майка и баща.
Те помагат ми в живота да летя,
лети и мечтае и моята душа!
И моля се на Господ да ги пази, ...
Дъждовно сбогуване 🇧🇬
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден. ...
Дреме ми на старото "Armani" 🇧🇬
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...
Убийствено 🇧🇬
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило.
Какво, че малко лицемерно е ...
Cветъл извор и сърце... 🇧🇬
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
Стъпки в снега 🇧🇬
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...
Вселената за мен те нарисува 🇧🇬
и красотата ми дари.
Любов такава съществува,
по-силна от смъртта дори.
Божествено красив и силен, ...
Апева „Студио Х“ 8 🇧🇬
Жена ми бе тя,
аз бях ù мъж.
В а л е ш е
в нощта ...
Карма 🇧🇬
И мъката от себе си,
ще я изтръгна
По нов път,
ще закрача във зори ...
Шепот на лято 🇧🇬
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
Отричане 🇧🇬
ме завеят черни ветрове...
Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи. ...
Безначален край 🇧🇬
със хората и техните контузии
и все се разминава, безнаказано.
(Кой може да го съди за илюзии?)
Че ние сме умирали от жажда, ...
Прокарай си пътека 🇧🇬
Не тичай по чужда пътека,
накичена с рози през зима,
прокарай си своя, но нека
да минеш по нея с любим(а)! ...
" Звездите" 🇧🇬
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...
Закъснях ли 🇧🇬
закъснях ли днес.
Времето кога изтече,
сякаш пътников експрес.
Късно ли е да простя ...
Поетът на Варна 🇧🇬
Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи. ...