Poesía de autores contemporáneos
Роденият в пустини 🇧🇬
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...
Оптимистична прогноза 🇧🇬
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...
Есен сред хризантеми 🇧🇬
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
Ти в съня ми... 🇧🇬
Там плахо стъпваш, нежно ме докосваш.
Усещам дъха ти, затварям очи
и виждам те – красива, омагьосваща...
Потръпвам аз, потръпваш ти. ...
Победена самота 🇧🇬
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...
Сбит преразказ 🇧🇬
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...
Блян 🇧🇬
Ти помниш ли ме млада и добра?
Когато тръгна, беше зимна вечер,
а вън на преспи трупаше снега.
Замръзнали прозорците скрежаха, ...
Поет 🇧🇬
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...
Не казвай - Закъсня 🇧🇬
Моля се на дявола - отново да те имам.
Какво като, че после скъпо ще платя.
Остана ли не знам - какво да взима?
Хайде, мила, чакам. Аз чакам те, ела. ...
Да се преродя 🇧🇬
и да потърся красотата,
и да последвам във света
хармонията на душата…
Да срещна погледа ти мил, ...
Повикай ме 🇧🇬
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...
Мъгла 🇧🇬
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода,
как кражбите създават настроение ...
Безкрайно 🇧🇬
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...
Да бъдеш Е/в/рика* 🇧🇬
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена ...
Звездна спирала 🇧🇬
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...
От зимата на крачка ... почти 🇧🇬
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан, ...
Поздрав от твоя дразнител 🇧🇬
бърше сълзици солени.
Казва ми мило момиче,
ката ден диша за мене.
Ти се помайваш сънливо, ...
Залез 🇧🇬
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...
Дали 🇧🇬
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
Обичлив живот 🇧🇬
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак, ...
Спомен за 5 март 1956 година 🇧🇬
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
“Алф” 🇧🇬
от планетата Плутон!
В мрака правеше коремни
на съседния балкон!
Беше странен във главата - ...
Молитва 🇧🇬
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...