Poesía de autores contemporáneos
Моята Голгота 🇧🇬
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...
Ангел войвода 🇧🇬
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
Ужасна песен 🇧🇬
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...
Разстреляна поанта 🇧🇬
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...
Мъртва есен 🇧🇬
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...
Извайвам си Вселени за Любов 🇧🇬
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.
Мечтая си – в Галактики добри ...
Всяко малко нещо 🇧🇬
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
*** 🇧🇬
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
Св. Екатерина 🇧🇬
празникът премина,
ала още грее
с пламък чудодеен.
Пламък пълен в вяра, ...
Жената от софийския следобед 🇧🇬
и аз изглеждам някак си особен – аха! – да проговоря с теб на "you",
разгледах ти сандаловата шнола, бижуто – в стръмното ти деколте,
ще те почерпя кока-кола в МОЛ-а, ще пийна с теб чашле "Алиготе",
с теб моите римувани пространства ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки -2 🇧🇬
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена, ...
Пашпалига 🇧🇬
Ачикът ври от луднал паламуд.
Връз мене сулаганът гръд надига.
И в залива свисти мелтемът луд.
И сякаш плажа рие със фадрома. ...
Душата си – измръзнал жерав заслоних 🇧🇬
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних. ...
Колко дълго те търсих 🇧🇬
Колко дълго те търсих и чаках,
колко дълго без тебе живях…
В стиховете аз тебе рисувах
и за тебе красива аз бях. ...
Дядо Валери Станков 🇧🇬
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,
съседката ми купи вчера хляб, хапни си, ...