Ave, Caesar, morituri te salutant.
Пушекът от скарите, пръснати хаотично по протежение на перона се събираше в един общ рояк и се понасяше мазно из града, напомняйки на отрудените и не дотам празни стомаси, че идва онова време от деня, което никой изедник чорбаджийски не обичаше, но спазваше с охота. Всички в градчето знаеха къде и кои кебапчета са най-хубави, а и да не знаеха, разбираха по опашката пред скарата на Бай Пешо. Забързах крачката по тротоара замислен. Миналата нощ пропуснах вечерята отдавайки се на други занимания и сега разбирах истинското значение на израза „вълчи глад“. Благодарение на невидими сили се случи така, че пред скарата на Баяти да има само двама човека, което преди това не се бе случвало, и което до ден днешен все още не се бе променило. Взех четири кебапчета, питка хляб и седнах на първата свободна масичка доволен. Но в момента, в който тръгнах да се храня осъзнах, че приборите липсват. От бързане ги бях забравил. Върнах се до скарата, взех салфетка и вилица. Бай Пешо бършеше потта от челото си. Като ме видя отново се усмихна и ми кимна. Когато се завъртях с лице към масите не можех да повярвам на очите си. Пред чинията с кебапчетата ми седеше някакъв възрастен мъж и тъкмо набождаше едно от тях. Седнах на срещуположния му стол и го погледнах изпитателно. Той ми се усмихна и продължи да дъвче със същото спокойствие като досега. Усетих как нещо в мен прeщрака. Боднах с вилицата си едно от другите кебапчета и започнах да дъвча демонстративно срещу него. Той отхапа веднъж стръвно и аз също. Изражението и темпото му на ядене се промениха моментално. Очите ни се срещаха след всяко сдъвкване. Аз дъвча, правя пауза, той също. Продължавам по – настоятелно, той също. Боднах едно от другите две в чинията, той мигновено взе и последното. Напъхах половината кебапче в устата си и задъвках шумно. Гледахме се и дъвчехме един срещу друг като освирепели животни. Помежду ни се образува нещо като арена, а ние бяхме великите гладиатори мерещи сили в този обеден час. Изведнъж нещо ме разсея и за миг отместих поглед от моя противник. С периферията си съзрях на съседната маса моите четири кебапчета и питката хляб непокътнати, и чакащи моето завръщане от арената на срамa.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Шулев Todos los derechos reservados
