May 20, 2020, 7:36 PM

Ave, Caesar, morituri te salutant. 

  Prose » Others
1098 3 10
3 min reading
Пушекът от скарите, пръснати хаотично по протежение на перона се събираше в един общ рояк и се понасяше мазно из града, напомняйки на отрудените и не дотам празни стомаси, че идва онова време от деня, което никой изедник чорбаджийски не обичаше, но спазваше с охота. Всички в градчето знаеха къде и кои кебапчета са най-хубави, а и да не знаеха, разбираха по опашката пред скарата на Бай Пешо. Забързах крачката по тротоара замислен. Миналата нощ пропуснах вечерята отдавайки се на други занимания и сега разбирах истинското значение на израза „вълчи глад“. Благодарение на невидими сили се случи така, че пред скарата на Баяти да има само двама човека, което преди това не се бе случвало, и което до ден днешен все още не се бе променило. Взех четири кебапчета, питка хляб и седнах на първата свободна масичка доволен. Но в момента, в който тръгнах да се храня осъзнах, че приборите липсват. От бързане ги бях забравил. Върнах се до скарата, взех салфетка и вилица. Бай Пешо бършеше потта от челото ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Шулев All rights reserved.

Random works
: ??:??