16 мин за четене
Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, без да се налага да изглеждам като натруфен пуяк, облечен в разноцветни дрехи, които карат окото да получи преждевременна макулна дегенерация, и всичко това гарнирано с шалче.
Като филмов критик срещата ми със сценаристи и режисьори от цял свят е неизбежна, но и най-сладката част от професията ми.
Те са особена порода хора, които всеки път ме радват и натъжават, уморени от неразбиране, превъзбудени от ухажване. Странници, които режат банана на точно осем части или държат сифона на банята да не е по средата, а в единия от ъглите. Дърдорковци или крайни интроверти. Надменни гамени и деликатни наблюдатели.
Съвсем скоро ми предстоеше приятна (силно се надявах) среща с мой много любим и познат само ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse