Иван Зъбовадеца и Андрей Зоотехника-двама неразделни приятели от ранни зори до късни гуляйджийски нощи вървяха към кметството на подотчетното село в което от години се занимаваха със здравето на хора и говеда.
Разпределени "отгоре" след блажените години на студентстването, двамата от различни краища на България, весели добряци по характер,за разлика на хиляди други техни колеги,останаха в селото и след изтичането на прословутите пет години професионално селско битуване.
Още в началото,хората от селото усетиха,че момчетата си разбираха от работата.И двамата ергени-хубавци,грабнаха сърцата на момите-учителки Сия и Ана на едно комсомолско събрание, особено през веселата част.
Селцето сгушено в гънките на Сакар планина броеше по книгите на кмета Драган 300-250 старци и старици,една част останали без децата си, запилели се по градища и национални обекти.Е,имаше и млади семейства дошли по Указа за насърчаване и заселване на крайграничните райони и с това селото постепенно увеличи народонасел ...