Иван Зъбовадеца и Андрей Зоотехника-двама неразделни приятели от ранни зори до късни гуляйджийски нощи вървяха към кметството на подотчетното село в което от години се занимаваха  със здравето на хора и говеда. 

   Разпределени "отгоре" след блажените години на студентстването, двамата от различни краища на България, весели добряци по характер,за разлика на хиляди други техни колеги,останаха в селото и след изтичането на прословутите пет години професионално селско битуване.

   Още в началото,хората от селото усетиха,че момчетата си разбираха от работата.И двамата ергени-хубавци,грабнаха сърцата на момите-учителки Сия и Ана на едно комсомолско събрание, особено през веселата част. 

   Селцето сгушено в гънките на Сакар планина броеше по книгите на кмета Драган 300-250 старци и старици,една част останали без децата си, запилели се по градища и национални обекти.Е,имаше и млади семейства дошли по Указа за насърчаване и заселване на крайграничните райони и с това селото постепенно увеличи народонаселението с млади и недотам млади семейства от страната.В тефтерите на кмета Драган за един мандат време в село Хлябово пристигнаха и заживяха около 500 човека и повечето къщи и дворове добиха нови стопани.Глъч напълни улиците и училището на селото,детската градина и малкото площадче между пощата,кметството и магазина,който беше тип "ширпотреба",а на стотина метра беше фурната,които заживяха нов,отдавна позабравен живот!

   В кметството Драган имаше толкова много работа,че от Тополовград увеличиха бюджета и администрацията.Докато преди това,кмета беше секретар-бирник,военен отчет и всичко останало,сега една чистачка  премиташе освен кметството и пощата,та накрая поддържаше в приветлив вид и една миниградинка с рози.С една дума:работата се оптимално устрои за тези 4-5 години и Драган доби известно самочувствие,та взе да определя и класифицира хората по техните професии и коефициент на интелигентност.

   Тези които Драган наричаше интелигенцията на селото, воглаве с него бяха Иван зъболекаря,Андрей зоотехника и бригадир на кравефермата,фелдшера Андон,който живееше в града,директора на училището и учителките,и Пешо милиционера,който отговаряше за още три села от района,но в кметството имаше кабинет.Към тази културна общност кмета притуряше и десетината комсомолски семейства,хванали се на призива да гледат овце, свине и крави в приграничните райони.

   Тополовград отстоеше на по-малко от час път с двуколка,такава, каквато ползваше ветеринарния техник Паскал,който живееше в града и освен Хлябово обслужваше същите села от региона, които Пешо Милиционера обикаляше с един мотопед "Балкан",за да решава проблеми от битово-креминален характер в селата от Сакарския край.Ако стане дума за двуколката на ветеринарния Паскал, тя му беше подарена от бай Сандо-бригадир-ветеран от силните кооперативни времена.

   Та Сийчето и Анчето,двете даскалички-момички поостанаха по-докъсничко на вечеринката,след обещанието на ония хубостници Ванко и Андро да ги изпроводят до Баба им Велика,която всяка вечер ги чакаше да се приберат от училището,за да се нарадва на младата им хубост и да ги нагости с ароматни гозби и петмез.

   Баба Велика,вдовица от войната,където Ангел остави кости в Унгария,а тук тя остана с две невръстни дечица,които изгледа и успя да изучи, но и двете си намериха мъже от различни ъгли на България.Всеки божи ден тя ги споменуваше в молитвите си;в които мълком думаше,че от грижи и спомени душата й е разпната на кръст...

   -Ангел,остана в унгарската пуста,пуста да остане!-проклинаше участта си баба Велика.Голямата, Христина се изучи за агроном и сега е в Добруджата със зетя,нали е женско,при мъжа си.Малката,Димана поне да беше наблизо, ами тя-в Петрич!Лекарка-акушерка,ама нали и тя с Любен, мъжът й и той доктор, си останаха при сватята и  сватанака.Е,деца-дал Господ!По две си имат и двете.Четирима внуци си има баба Велика!Хубавци,че и умни!

Май буйни,ма какви мъже ще станат, ако са кротки и хрисими...Нека лудеят!Дядо им,Ангел, какъв беше като млад преди венчавката!На Тодоров ден три години поред с Ураган,неговият жребец пръв пристигаше при кушията* и много моми заплени с хубостта си, ама Велика му на сърцето, нищо, че тя от малоимотно семейство...Защото неговият баща, свекър ми де,се чорбаджееше, ама и много работен беше, Господ да го прости!

   Та грабна Ангел на една седянка-предянка Велика с Ураган!Вярно, мама и тати се малко понаостроиха,гдето така,без да ми иска от тях ръката,ама свекъра ни благослови и отиде в дома,при тати.

   Тати беше малоимотен,ама горд!А,рекъл като си чорбаджия,постой малко пред портите, додето изкарам добитъка,защото като баща, и ти си виновен!

   Мама,Бог да я прости, рекла:абе,Петре,не дръж свата отвън за хорска срама!Те Велика и Ангел се харесали,че ние трябва да се сватосаме и да почитаме...

   -Млък!-рекъл тати,ти да мълчиш,защото и ти си виновна!

   -Недей, Петре,недей сватанак,знам, мъчно ти е за Велика,ама наша си е вече!Аз ги благосових-стори и ти същото!

   Тогава тати се обърнал, за да не видят сълзите му и рекъл на мама:"Радо,щом и ти си с тях, аз съм в обкръжение!"И поканил свекър ми. 

   Тъй заживяхме с Ангел живота си...Старицата се впускаше в спомени, а те я преобразяваха и връщаха в младостта.Сия и Ана не откъсваха внимание с часове от добрата си хазайка. 

   За Андрей знаем,че е зоотехник.

   Но за Иван, защо пък му извадиха дума, че е зъбовадец?!Всъщност Иван беше много добър стоматолог.

   Както всяко село -и в Хлябово си имаше един зевзек,който се казваше Павел,или както съселяните му казваха Павли Гердемски,защото турското име на селото е Гердемя кьой.Та дядо Павли, който на младини, по царско време не цепел басма ни на кмет,ни на полицай и редовно минавал границата с Турция и въртял търговия с крадени коне в Одрин.Сдушил се с други конекрадци и устроили канал от Шумен, където от времето на Султан Сюлейман l(Великолепни) има коневъдно стопанство "Кабиюк"и са отглеждани коне за армията на Падишаха.След старопланинските проходи апашите,пътувайки само нощем в стил керван са отвеждали конете край Хлябово,където в гората отбирали хубавите жребци и ги продавали на Одринския панаир за злато.Говорило се,че Павли Гердемски имал на няколко места в Сакарския край заровено злато,но единствено като доказателство сочеха,че всичките му зъби са облечени със златни коронки и един тежък златен пръстен с изумруд красеше лявата му ръка.Тъй като Павли Гердемски живял до 88 години ,но започнал да забравя,поради старост ли, поради стара рана в главата от куршум никой друг не знаеше къде е златото от алъш-вериша с турците.Няколко пъти сина му го молел,но дядо Павли мълчаливо се чешел по врата.Като усетил,че дамлисва*,казал на сина си да доведе д-р Иван Порязов,каквото е цялото име на Иванчо, както в селото го знаели,за да остави и той каквото му е останало от златото в устата.

   Речено-сторено.Дошъл д-р Иван Порязов,направил упойка на дядо Павли и в продължение на няколко дни извадил зъбите на стареца,който преди това дал на внука си Павел пръстена с изумруда,а зъбите на сина си Никола,като през цялото време се жабурял* с първак ракия, която после плюел,за да заздравеят венците от тази върла дезинфекция.Поръчал на Доктора-Зъбовадец,(както цветущо го кръстил) да му направи протези от порцелан 

и да съблече златото от извадените зъби, за да има все пак добър спомен за семейството на сина му от него. 

​​​​​​​   Ала душа под нокът се крие...Корава била душата на дядо Павли и един ден след двегодишен престой в стаята си върху одъра се плеснал по челото и обадил на сина си Никола да го заведе на "Кара Кольовите дупки" до манастира,който е построен и е последен пристан и гробище на Кара Кольо, байрактар на Индже войвода.

   Никола имал "Трабант"-че и с баща си отишъл в манастира, където дядо Павли Гердемски запалил тридесет свещи на свещник за когото се знаело,че е дарен от баща му.

   През август, всяка година на Успение Богородично,както се нарича манастира от стари времена се колят курбани и се урежда панаир с "мазни турски борби",тогава борците се мажели с шарлан и по кюспети* са се преборвали.За леките категории на победителя наградата е шиле, а за най-тежките наградата е теле.

   През септември на осми ден е Рождество на Света Богородица.

​​​​​​​   На този дядо Павли Гердемски накарал сина си да разкове одъра му, като във всеки дървен крак на леглото той държал по 40 златни монети от наполеони,руски златни рубли,турски махмудии и петолири,които оставил на масата. Последно извадил завещание и прочел написаното и заверено при нотариус.Оставил десет петолири за манастира, десет златни рубли за църквата на Хлябово и десет наполеона за училището.За изпълнител на завещанието задължил сина си Никола и внука си Павел.После бавно,но сигурно отишъл при Зъбовадеца да му сложи новите протези и му дал една златна монета от пет златни франка от времето на Наполеон lll със заръката да се ожени,стига е карал Даскалица Сия да се само надява!

   След няколко дни докато стоял на сянка под акацията до кафенето на площада видял Андрей и го повикал с едно леко кимване.Младият мъж се приближил и поздравил почтено стареца, но не откъсвал поглед към училището от което излизала Даскалица Ана.

​​​​​​​   Дядо Павли подал ръка на зоотехника и когато хванал ръката на Андрей се изправил бръкнал в пояса си и някак срамежливо оставил пет златни франка...и посочил към стройната фигура на Ана.

   Оттогава минаха години.Част от хората, които дойдоха от различни краища на България заминаха след изтичането на договорите им.

   Ана и Андрей Зоотехника живяха до Великите промени в България и когато се появиха децата им заминаха за Пловдив. 

   Сия и Иван-Зъбовадеца заминаха за Бургас където се устроиха и отгледаха три деца, които осиновиха, заедно с техния син.

   Когато Павли Гердемски се спомина Никола и Павел изпълниха завета му да бъде погребан в двора на църквата в селото и  всяка година да дават курбан.

   Баба Велика живя още дълго след като нейните "гургулици" Сия и Ана създадоха своите семейства и въпреки, че напуснаха Хлябово;всяка година идваха на Великден да почетат старата жена, която с радост ги посрещане с дъщерите,зетьовете и внуците си.

  Кмета Драган се пенсионира,но въпреки демократичните промени остана още два изборни мандата.След това на общоселско събрание в края на последния мандат предложи Павел Николов Павлов за кмет.

  На следващите местни избори селото избра почти на 80 % Павел Павлов за кмет. Той успя да събере средства за ремонт на храма "Св.Св.Апостоли Петър и Павел",като с част от парите завещани от Дядо Павли Гердемски поръчаха в Митрополията нов иконостас.

   В къщата на новия кмет до портрета на дядо си и баща си Павел Павлов беше оковал в рамка една хартия с цвят на восък и ухание на миро.

   Това беше Документ за посещение на Павел Николов Павлов в Зографския манастир.

    Когато влезеш в двора на църквата в селото гробът на дядо Павел е грижливо поддържан.Година след смъртта на стареца сина Никола и внука Павел поставиха мраморна плоча с кръст.

   На гърба на мраморната плоча беше изсечена епитафия:"Пей,за да не плачеш!"

*кушия (нар.)-надбягване с коне 

*дамла(нар.)- инсулт 

*нажабури(нар.) -промиване на уст.кухина