Jul 5, 2016, 9:06 PM

 Тя се страхува само от градушките 

  Prose » Others
3760 12 42
Multi-part work
12 min reading
Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и пак - като от фуния, на глътки, се изливаше кобният звук в душите на хората, които някак влачеха краката си, прииждайки от различни посоки. Всеки носеше карамфили. То цветя, освен купени, през зимата в дворовете няма. Костеливи бабешки ръце, стискаха китки чимшир в една ръка, а с другата, с крайчеца на черните си забрадки избърсваха по една сълза от ъгъла на уморените си, мътни очи. Отиваха да изпратят най-красивата, млада жена в тяхното село. Не двама, не трима, а цели четирима сираци оставяше тя. Невръстни дечица - женското, я имаше десетина годинки, я не, а другите - хептен дребни.
Много писъци, вопли, ала най-вече пролуката тишина между плача на камбаната раздираше сърцата, когато почернял ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Ренета Първанова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  2871  14  18 
Random works
: ??:??