7 feb 2021, 10:33

Върхът на Данте

2.5K 13 57
1 мин за четене

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.

След този фал-старт станах, изтупах, доколкото мажах, прахта от клюки и обиди от себе си, и се замислих как да преодолея черната грамада. Реших да се кача върху самочувствието си и поне да погледна какво има зад Стената. Уви - то се оказа твърде ниско... Тогава реших да изплета въжета от нервите си и с тяхна помощ да се изкатеря до върха. Не бях преценил обаче, тежестта на моята Мъка, под която въжетата се скъсаха на часа... Тогава ми хрумна да направя взрив от всичките философии, които знаех и така да разбия проклетата грамада! Но единственото, което постигнах беше, че от върха върху мен заваля дъжд от скални късове злоба, от който ме спаси само импровизирания заслон, построен ми от обичта на неколцина приятели... Отчаян от безплодните си усилия и опитвайки се да възстановя силите си, аз останах в този заслон дълго време. Там поне, се чувствах сигурен... Но докога? Покривът над мен се рушеше, тъй като приятелите не могат да бъдат винаги заедно. Мнозина от тях, с Вярата и Надеждата в ръка, продължаваха като мен отчаяните си опити да покорят Стената... Привечер, изморени от напразните си усилия, те се връщаха в базовия ни лагер и се топлеха на все още блещукащата искрица Любов... Колко ли от тях ще загинат под заветния Връх... Може и аз да съм сред тях... Но тези, които успеят, ще забият на черното било знамето на своята Победа и ще разкажат за героичните усилия на шепа Хора, и за техния подвиг в покоряването на най - трудното препятствие по пътя на Живота... Да, ще разкажат... Но ще има ли кой да ги слуша?! Или във величието на своята Победа, те ще се окажат съвсем сами на Върха...

 

1997

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

1 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Лина!
  • Никой не може да живее на върха, но е хубаво да се види от високото гледката, за да може да се мечтае за следващия връх. Поздравления за чистия, емоционален и откровен изказ.
  • Благодаря ти, братко! Това беше преди 100 години, когато горчивината от неправдите, беше придружена и с огромен ентусиазъм да променя нещо... Сега, май - остана само горчивината...
  • Браво! Разглеждах предизвикателства от нямане какво да правя и на какво великолепие попаднах тук! Калине, изключително майсторски написано и най-вече, истинско и човешко! Браво, приятел! Остави ме без думи. 🙂🙂
  • Удоволствието е мое, Деа! Радвам се, че намина! Благодаря ти!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...