Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Лятна любов със Смъртта ЧАСТ 7 🇧🇬

ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...

rygit

Prosa » Novelas y novelas cortas

2019-11-06T09:29:56+02:00 1.6K 1 2

От деня - 42. 🇧🇬

Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...

генек

Prosa » Otros

2019-11-06T08:01:00+02:00 741 3 8

Как сбъднах детската си мечта 🇧🇬

Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...

alhimika

Prosa » Relatos

2019-11-06T00:29:30+02:00 828

Вырящивание зязя 🇷🇺

Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...

Бетон

Prosa » Relatos

2019-11-06T00:12:09+02:00 1.5K

Дракон 🇧🇬

Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скор ...

WildSong

Prosa » Relatos

2019-11-05T23:24:29+02:00 1.1K

Нарът 🇧🇬

Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2019-11-05T18:20:16+02:00 1.3K 2 3

Лабиринтът 🇧🇬

Всичко бе мъгла и не знаех дали пред мен има път или е пустош. Известно време седях без да помръдна, докато не задуха вятър, който някакси ми подсказа, че трябва да продължа пътя си. Започнах да крача колебливо. Ами, ако не намеря път? Какво ще правя тогава с живота си? Мислите ми ме погубваха както ...

mariapet

Prosa » Relatos

2019-11-05T09:50:54+02:00 1.6K 1

Неочакван завой 13 част 🇧🇬

Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...

di_t

Prosa » Relatos

2019-11-05T09:37:06+02:00 1K 2

Секретни работи 🇧🇬

Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...

Mazaco

Prosa » Relatos, De humor

2019-11-05T07:57:15+02:00 1.6K 5 15

Завръщането на злите древни 3 🇧🇬

Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...

mislitel

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2019-11-05T07:48:43+02:00 764 2 4

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.2 🇧🇬

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Novelas y novelas cortas

2019-11-05T07:47:30+02:00 1.2K 1

Книга с рецепти 🇧🇬

2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...

Kors

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2019-11-05T07:47:02+02:00 1.1K 5

Аз съм Рижко (част втора) 🇧🇬

Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...

lucil

Prosa » Relatos

2019-11-04T23:04:12+02:00 1.4K 2

Поздрави 🇧🇬

Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...

ИнаКалина

Prosa » Relatos

2019-11-04T19:17:45+02:00 1.3K 1 14

От деня - 41. 🇧🇬

Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...

генек

Prosa » Otros

2019-11-04T08:22:32+02:00 796 2 7

Гласове 🇧🇬

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

Довереница

Prosa » Relatos

2019-11-04T08:02:47+02:00 3.3K 13 25

Лично дело (2) 🇧🇬

‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos

2019-11-04T00:38:42+02:00 1.1K 1

Може би 🇧🇬

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2019-11-03T22:59:41+02:00 574 1 1

Писмо до теб 🇧🇬

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...

sisita60

Prosa » Cartas

2019-11-03T20:12:44+02:00 1.1K

Предложението 🇧🇬

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...

Heel

Prosa » Relatos

2019-11-03T20:09:57+02:00 1.1K 1 2

Пъстрата бабина черга 🇧🇬

Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...

StanSlavVas

Prosa » Relatos

2019-11-03T04:51:15+02:00 541 1

Безразличието на обществото ражда убийци 🇧🇬

В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...

tedi

Prosa » Relatos

2019-11-03T03:03:08+02:00 1.2K 1 2

Вълната 🇧🇬

Отплува любовта...
Остави две гребла.
И лодка...Сам-сама...
Една вълна...
И лодка... ...

Eipril

Prosa » Otros

2019-11-03T02:51:43+02:00 596 3

Сънувах те 🇧🇬

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...

katenstain

Prosa » Cartas, Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

2019-11-02T23:42:16+02:00 797 2

Задушница 🇧🇬

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2019-11-02T21:31:51+02:00 1.3K 1 3

Размис(ъ)ли 🇧🇬

Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...

palenka

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-11-02T21:14:08+02:00 835 6 18

Ден за размисъл 🇧🇬

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...

генек

Prosa » De humor

2019-11-02T07:57:10+02:00 580 2 10

Ден за размисъл - 2. 🇧🇬

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...

генек

Prosa » De humor

2019-11-02T07:55:41+02:00 492 2 2

Политическият метеоризъм 🇧🇬

Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-11-02T07:41:48+02:00 725

Как влязох в „Революция Z“ 🇧🇬

Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos, De humor

2019-11-01T21:50:20+02:00 1.3K 7

Грамота за участие 🇧🇬

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...

latinka

Prosa » De humor

2019-11-01T17:29:49+02:00 2K 1 2

Достойнство в нужда 🇧🇬

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...

exuded

Prosa » Relatos

2019-11-01T17:26:31+02:00 1K 2 15

Стихозавър 🇧🇬

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-11-01T08:54:12+02:00 615 1

1 ноември 🇧🇬

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...

генек

Prosa » Otros

2019-11-01T08:35:43+02:00 682 3 11

Защо ни е 1 ноември? 🇧🇬

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...

генек

Prosa » Otros

2019-11-01T08:34:44+02:00 1.8K 5 11

Какъвто ме правиш ти 🇧🇬

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...

Stormrage

Prosa » Relatos, Erótica

2019-11-01T01:45:34+02:00 1.4K 1 7

Обир на заем 🇧🇬

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...

Greg

Prosa

2019-10-31T23:34:12+02:00 2.3K 3 14

Черните наметала на Нощта 🇧🇬

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

kleopatrasv

Prosa » Novelas y novelas cortas

2019-10-31T22:24:51+02:00 1.2K 1 2

На Коледа 🇧🇬

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...

pavli

Prosa » Relatos

2019-10-31T22:20:46+02:00 1.4K 1

Изборът на традициите 🇧🇬

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...

LiaNik

Prosa » Relatos

2019-10-31T18:07:11+02:00 1.2K 7 18