Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Какво е... 🇧🇬

Сърцето се блъскало, блъскало, умирало от болка, а не знаело защо и попитало ръцете:
- Вие знаете ли какво е любов?...
- Любов ли - вероятно е това, което ни кара да галим и прегръщаме...
- Не, не е това - казало сърцето и попитало краката:
- А вие знаете ли какво е любовта? ...

Hathor

Prosa » Otros

2013-01-23T23:32:48+02:00 2K 1 2

За последен път в съня ми 🇧🇬

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за н ...

suleimo

Prosa

2013-01-23T20:42:20+02:00 1.5K 10

Лазура - 2 част 🇧🇬

Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...

Djein_Ear

Prosa » Relatos

2013-01-23T20:40:36+02:00 812 3

Подаръкът 🇧🇬

Гледах я, седнала на пейката в парка, и не можех да повярвам на очите си. Не бях я виждал повече от двайсет години. Моята голяма любов.
Бяхме още ученици, почти деца, когато започна всичко. Що бой съм отнесъл заради нея! Беше най-красивото момиче в цялото училище, и, разбира се, винаги в центъра на ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-23T11:35:44+02:00 1.1K 5

Когато филмите се оглеждат в живота 🇧🇬

КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...

gOra

Prosa » Relatos

2013-01-22T23:23:30+02:00 1K 1

Пепел от цигара 🇧🇬

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...

satanas

Prosa » Relatos

2013-01-22T20:11:00+02:00 886

Любов 🇧🇬

Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Darkness23

Prosa » Relatos

2013-01-22T19:52:47+02:00 1.1K 3

Забежка 🇧🇬

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

M1234567891

Prosa » Relatos

2013-01-22T15:59:25+02:00 2K 8

Не е виц 🇧🇬

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

D2345678

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-01-22T15:49:11+02:00 1.4K 1

Букви във вятъра 🇧🇬

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-22T12:48:43+02:00 1.1K 9

Проблясъци 🇧🇬

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

IvoAndreev

Prosa

2013-01-22T09:06:04+02:00 1K

Софийска сага 50 🇧🇬

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-01-22T07:59:10+02:00 1.2K 6

Софийска сага 50 🇧🇬

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-01-22T03:40:09+02:00 590

Истината 🇧🇬

От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...

smile1

Prosa » Relatos

2013-01-20T17:28:35+02:00 1K 2

Жажда за живот 🇧🇬

Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...

svdonchev

Prosa » Relatos

2013-01-20T13:51:14+02:00 1.9K 3

Поетът както мечтател 🇧🇬

"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...

Aleto12

Prosa » Otros

2013-01-20T10:21:48+02:00 2K 2

Приятелки 🇧🇬

Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-20T09:40:42+02:00 1.3K 6

Мамульовският кмет в акция 🇧🇬

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...

radi.

Prosa » Relatos

2013-01-19T23:28:09+02:00 985

Черешата 🇧🇬

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-19T15:42:46+02:00 1.9K 10

Знаеш ли? 🇧🇬

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...

Бубчето

Prosa » Otros

2013-01-18T22:45:59+02:00 1.3K

Междугалактическо 🇧🇬

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-01-18T20:22:12+02:00 850 2

Писмо 🇧🇬

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Aleto12

Prosa » Cartas

2013-01-18T18:46:02+02:00 1.2K

Небесни гробища (7) 🇧🇬

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...

evgeni1987

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-01-18T17:47:32+02:00 783

Робиня на Страстта 🇧🇬

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...

EkaterinaKamazovska

Prosa » Erótica

2013-01-18T15:51:13+02:00 2.2K 6

За творците 🇧🇬

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

stefitopz

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-01-18T15:40:50+02:00 2.1K 1 3

Под юргана на жените от моя род 🇧🇬

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

latinka

Prosa » Relatos

2013-01-18T15:39:28+02:00 1.2K 3

Каменни трохи (откъс от Глава I) 🇧🇬

Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...

dominosf

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-01-18T15:33:08+02:00 1.3K

Софийска сага 49 🇧🇬

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-01-18T08:04:38+02:00 842 1

Целувката 🇧🇬

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

2013-01-17T23:57:26+02:00 1.3K 10

Скрита страст 🇧🇬

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...

smile1

Prosa » Relatos

2013-01-17T22:13:48+02:00 983

Ловен инцидент 🇧🇬

Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-01-17T21:52:42+02:00 895

Липсва хармонията 🇧🇬

Липсва хармонията и разбирателството във вашите домове. Остана само агресията. А като допълнение и масовата психоза, която ви се предлага от медиите, радиото и телевизията. Дали вече можете да гледате един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна порнография - разголени и разплути тела, разв ...

mari45

Prosa

2013-01-17T21:43:31+02:00 901

Галад 🇧🇬

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...

EleazarC

Prosa » Relatos

2013-01-17T00:30:44+02:00 1.3K

Моята първа любов 🇧🇬

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-16T21:20:01+02:00 1.4K 10

Дневникът- След като Принцът си замина 🇧🇬

Дневникът-
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...

линасветлана

Prosa » Cartas

2013-01-16T09:41:26+02:00 1.7K 10

… Защото, ако те обича истински, няма да те кара да избираш 🇧🇬

Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2013-01-16T01:02:20+02:00 1.3K

Кикимора 🇧🇬

Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...

azazel

Prosa » Relatos

2013-01-16T00:40:07+02:00 1.4K

С мирис на сливов сладкиш 🇧🇬

Когато дните текат прекалено бързо, не мислиш какво е минало, но спреш ли, те обхваща тъгата на миналото. Блуждаят спомени от хиляди игри, греещо слънце и много, много хубави хора. В спомените ми се появява старата ни вила, къщата на детството ми, където дядо и баба винаги ни посрещаха радостни. Има ...

toralica

Prosa

2013-01-15T18:21:41+02:00 538

За любовта и още нещо 🇧🇬

Любовта е прекрасно нещо, но за съжаление няма точно определение, недълготрайна е, кара те да правиш глупости, а накрая си задаваш въпроса имало ли е любов изобщо и дали неприятните моменти не са били повече от приятните. Но всеки път ни се иска отново да се впуснем в тази авантюра, нали?

iboyadjiev

Prosa » Otros

2013-01-15T17:55:01+02:00 765

Разковани дъски 20 и 21 🇧🇬

Календарът на маите прилича повече на Коледна баница с късмети, отколкото на уред за предсказване на Апокалипсис. Мисля, че просто са изпаднали в ужас, защото им е свършила маята...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-01-15T17:53:08+02:00 1.3K 10