Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Реалното щастие 🇧🇬

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...

hristam

Prosa » Relatos

982 1

Ретро роман 6 🇧🇬

Глава шеста
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна с ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

987 4

Заушка 🇧🇬

Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясн ...

670301

Prosa » Otros

814 1

Раковината 🇧🇬

Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.6K 7

По цял свят 🇧🇬

Той влезе задъхан в малкия самолет. В последния момент се освободиха места за този чартърен полет. Имаше само две места. Едната свободна седалка беше до някакъв луд, който се клатеше напред-назад и пееше дрезгаво под нос. Другото свободно място беше до най-грозното момиче, което беше виждал. Цялото ...

marinax

Prosa » De humor

1.4K 5

Зеления топаз - 10 🇧🇬

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K

Птицата 🇧🇬

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

hristam

Prosa » Relatos

1K 7

Три куршума отмъщение 🇧🇬

Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...

moody

Prosa » Relatos

1.7K

Въже от тръни 🇧🇬

1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

913 2 1

Обезумелите ангели и кафявите призраци_4 🇧🇬

6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...

presian_penchev

Prosa » Relatos

1.4K

Сърничките 🇧🇬

Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...

Ангар

Prosa » Otros

833 1

Денят, в който се родих 🇧🇬

Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...

nekro

Prosa » Otros

1K

Зеления топаз - 18 🇧🇬

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

До истинските приятели... 🇧🇬

В живота има много тежки моменти, но хората, които ни помагат да ги преодолеем, са приятелите... тези тъй истински приятели, които правят всичко за нас, само и само да ни видят усмихнати след труден период, в който сме били умряли и те толкова истински се опитват да ни съживят и да ни покажат хубава ...

ChristiyanIvanov9861

Prosa

830 2

Приятно пътуване 🇧🇬

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...

marinax

Prosa

1.3K 6

Много години... 🇧🇬

... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...

M777777

Prosa » Otros

1.3K 1

Още нещо за глиганите 🇧🇬

И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...

Ангар

Prosa » Otros

881

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 3 🇧🇬

4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...

presian_penchev

Prosa » Relatos

1.4K 1

Многоточия 🇧🇬

Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...

линасветлана

Prosa » Otros

896 8

Бабини вълнения 🇧🇬

Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...

heliclosethedoor

Prosa » Otros

778 1

От гората излизане няма, приятелче 🇧🇬

Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...

eti-fall89

Prosa » Relatos

1.4K

Изповед в лятна нощ (1 част) 🇧🇬

Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...

AxlSaint

Prosa » Novelas y novelas cortas

2K 16

Приятели 🇧🇬

Гущерът влезе в хола, препъвайки се, понесъл огромен поднос, отрупан с чаши чай и казанлъшки понички, произведени от Дънкин Донътс.
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...

marinax

Prosa » De humor

1.4K 3

Търсачът на истини 🇧🇬

... В едно далечно царство всяка година празнували Ден на Лъжата. Този празник станал толкова известен, че от всички краища на света заприиждали хора, да го почетат. Толкова много народ идвал, че празнуването на Лъжата станало целогодишно, царството добило ново име – Лъжеландия. Та и поданиците му т ...

Лепидоптерия

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.5K

Люляче през януари 🇧🇬

Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...

Linna

Prosa » Relatos

1.2K

Когато ОБИЧАШ... 🇧🇬

Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден д ...

ChristiyanIvanov9861

Prosa » Cartas

1.5K

Лудост 🇧🇬

Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...

nekro

Prosa » Otros

1K

Глиганът 🇧🇬

След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...

Ангар

Prosa » Otros

1K

Пролетно утро 🇧🇬

Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...

vyatur13

Prosa » Relatos

741 6

Зеления топаз - 17 🇧🇬

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Ще ме обичаш много повече 🇧🇬

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...

MoonflowerTani

Prosa » Otros

1.2K 7

Четвъртата лисица 🇧🇬

И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...

Ангар

Prosa » Otros

809

Сънят на Уроборос 🇧🇬

Дочу далечен плясък на крила. Познаваше този шум, но въпреки звездния рой, не можеше да види съществото, което приближаваше. Изправи се тихо, взе боздугана и внимателно излезе от гората, където харпията се спусна до него, отръска се и сви крилата си.
– Спят и сънуват – изсъска тихо тя. – Хората ни с ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

1.1K 9

Зелена приказка 🇧🇬

ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.7K

**** 🇧🇬

Безразлично ли ти е,
че ти остави ме, все
едно ли ти е, че не
те обичам, безразлична
ли ти е любовта ми, ...

angelskiogyn

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

631

Баба Зима 🇧🇬

Дошла е баба Зима,
баба Зима, тя е снежна балерина.
Бала, пухкава и нежна,
с много обич и надежда.
По пързалките децата, ...

Lyotova

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.4K 1

Капка в океана (1) 🇧🇬

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...

rHathaway

Prosa » Novelas y novelas cortas

3.3K

Зеления топаз - 16 🇧🇬

ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Понякога... 🇧🇬

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denito70

Prosa » Otros

1K 1

Споделено щастие 🇧🇬

Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...

imperfect

Prosa » Relatos

1.1K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Реалното щастие 🇧🇬

Ретро роман 6 🇧🇬

Заушка 🇧🇬

Раковината 🇧🇬

По цял свят 🇧🇬

Зеления топаз - 10 🇧🇬

Птицата 🇧🇬

Три куршума отмъщение 🇧🇬

Въже от тръни 🇧🇬

Обезумелите ангели и кафявите призраци_4 🇧🇬

Сърничките 🇧🇬

Денят, в който се родих 🇧🇬

Зеления топаз - 18 🇧🇬

До истинските приятели... 🇧🇬

Приятно пътуване 🇧🇬

Много години... 🇧🇬

Още нещо за глиганите 🇧🇬

Обезумелите ангели и кафявите призраци - 3 🇧🇬

Многоточия 🇧🇬

Бабини вълнения 🇧🇬

От гората излизане няма, приятелче 🇧🇬

Изповед в лятна нощ (1 част) 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Търсачът на истини 🇧🇬

Люляче през януари 🇧🇬

Когато ОБИЧАШ... 🇧🇬

Лудост 🇧🇬

Глиганът 🇧🇬

Пролетно утро 🇧🇬

Зеления топаз - 17 🇧🇬

Ще ме обичаш много повече 🇧🇬

Четвъртата лисица 🇧🇬

Сънят на Уроборос 🇧🇬

Зелена приказка 🇧🇬

**** 🇧🇬

Баба Зима 🇧🇬

Капка в океана (1) 🇧🇬

Зеления топаз - 16 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Споделено щастие 🇧🇬

Cola