Есента пак отваря палитрата в мен,
цветовете сами се изливат
и шептят на ухото на новия ден:
Облечи се в премяна красива!
И макар че нощта си отхапва от теб ...

Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...

> Летеше твоят шал - препускаше душата
> и подир тебе аз - едно сърце двуного...
>
> Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче ...

Пятница. Жена уехала к своим родителям на три дня решать кое-какие вопросы относно недвижимости. Дома я остался только с моей пятилетней дочерью . Я расположился в гостиной и смотрю передачу по телевизору.
Она играет в детской, но видимо ей стало скучно, и прибежала и приткнулась ко мне. Девять часо ...

Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна, ...

Ще се прегърна сам и ще си тръгна.
Без друго моите ръце не те докосват.
Не знам в какво съм се превърнал,
но вече нямам сили да го нося.
Това сърце е непотребно. ...

Има и такава любов
Не си признава никой, но я има
там, в дън-душата някъде. Защото
тя винаги е скрита и незрима,
като маята сложена в тестото. ...

Сутрин ставам, пия бира,
а стомахът ми примира,
па се чуди и се звери
залък хляб как да намери.
Снощи беше на ракия - ...

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...

Посвещавам тази композиция на инакомислещите.

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ...

Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...

Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...

Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих, ...

Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах - ...

Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...

***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...