Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...

Поредната Задушница е, мамо...
Свещичка паля... Нека да ти свети...
На колене до теб съм... Но те няма...
И празно, и студено е в сърцето ми...
Не вярвам аз, че само шепа пръст ...

La Vendeta e tutto*
Над Сицилия се спусна
душна, тиха самота,
а по улиците пусти
дебнат Демони в нощта... ...

Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...

Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие? ...

Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...

Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...

Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята! ...

Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ -
прозорчета малки
примигват прощално ...

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...

Накъде с този
дъжд във косите
С това лято което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих. ...

Ще ти го кажа, принце, без преструвки –
тя, приказката, не е справедлива.
Понеже всичко свърши със целувка
не знам защо реших, че съм щастлива.
Сега копнея времето, когато ...

Не беше ден – тежеше като болка,
забила обвиняващ пръст в небето.
И времето дори мълчеше – локва,
в която да се давят часовете,
а сянката на кръста бе стрелката ...

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...

Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

Драги граждани от село,
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...

Едно свежарско лятно парче.
Музика-Никодим
Текст - Валентин Йорданов
Инструментал - Детелин Йосифов