АниИванова-стихове
201 резултата
Рано, рано сутринта
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
  587 
Задъхвам се! Горещо!
От где е този огън!
Напомня ми за нещо
от миналото – спомен…
Горещата жарава ...
  330 
Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
  295 
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
  477 
Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...
  399 
Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
  328 
Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
  360 
Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
  290 
Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
  471 
Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...
  1507 
Цяла нощ шумят листата
на дърветата отвън.
Мислех, че брули вятър,
а то дъжд е вдигнал шум.
Тъмни облаци покриват ...
  281 
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали ...
  321 
Всеки своя пътека си има
всяка бърза и търси човека.
П. Пенев (,,Пътека,,)
Ти имал си своя пътека,
по нея все си вървял. ...
  380 
Днес слънцето го няма скрито
зад потъмнялото небе.
Лъчите му не се усмихват
не идват да ни стоплят те.
Ветрецът само се люлее ...
  199 
В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.
Защо ли то така зове ...
  628 
Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...
  924 
Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...
  309 
„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце, ...
  255 
Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...
  426 
Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...
  537 
Извива стръмната пътека
под хладна сянка от дървета.
От рано будна е гората,
а слънчев лъч блести в листата.
И в утрото кълвачът чука, ...
  1606 
Най-хубавото време е това
да стана рано във зори,
а месец март натрупал белота
снежец все още ще вали.
На топло вкъщи да напиша стих, ...
  790 
Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…
Уж пролет иде, а пък е студено, ...
  336 
Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...
  395 
Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
  322 
Някой пее песенчица
за красивата любов.
Тя е полетяла птица -
все я вика нежен зов.
Че без трепета в сърцата ...
  387 
Няма да плача! Няма да чакам
някой да спре пред мойта врата!
Още сега звънецът го махам.
Торбата тежка си нося сама…
Не искам никой да ме познава! ...
  245 
Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи ...
  229 
Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.
А в притъмняла късна вечер ...
  342 
Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива ...
  316 
„Крилете са, за да летиш“
Хорхе Букай
Дон Кихот във мене рано
полетял е с Росинант,
но без вас не можем само ...
  322 
Не си отивай, остани!
Ти, както някога за миг
и двама с теб да помълчим,
макар мигът да крие вик.
Вик… Те звездите ли крещят ...
  301 
Станах рано сутринта.
Исках стихове да пиша.
Зима. Студ. Вали снега
и топи се – само киша.
Телефонът още спи. ...
  390 
Кой ли тихичко си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара - ...
  354 
Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.
И разбирам, че след миналото ...
  489 
Любовта е чудесно нещо -
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...
  338 
Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...
  304 
Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.
Събуждам се и аз със нея ...
  425 
Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...
  296 
Аз нямам нищо – само мисли
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...
  704 
Предложения
: ??:??