АниИванова-стихове
192 резултата
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
683
1
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
341
1
Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
280
1
2
Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
497
1
Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
303
1
Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
526
2
3
Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
244
1
Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
337
2
1
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
254
2
1
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
1259
3
5
Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
635
1
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
1116
2
5
Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
262
1
Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...
238
1
1
Птиците заминаха далече.
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.
Как да го направя аз не зная, ...
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.
Как да го направя аз не зная, ...
278
1
„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
365
2
4
Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...
390
3
Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
1099
1
На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...
947
1
3
Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...
314
1
1
Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...
322
2
2
Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
234
2
1
Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
786
1
2
Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...
203
1
1
Светкавица раздра небето.
Гърми, и светка, и вали.
От тези, малките парчета
потекоха порой сълзи…
Дали ще бъде утре синьо ...
Гърми, и светка, и вали.
От тези, малките парчета
потекоха порой сълзи…
Дали ще бъде утре синьо ...
721
1
2
На И. Лечев -
Честит празник!
Вечер. Огнена китара
свири с твоята душа.
Сякаш струните ги няма - ...
Честит празник!
Вечер. Огнена китара
свири с твоята душа.
Сякаш струните ги няма - ...
220
2
1
Огнени петна играят
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...
480
1
4
Дивите цветя в гората
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
478
1
3
Слънцето в морето влезе
рано, рано сутринта.
И окъпано излезе,
във червено заблестя.
Може би се позасрами ...
рано, рано сутринта.
И окъпано излезе,
във червено заблестя.
Може би се позасрами ...
527
2
5
Една безкрайна синева,
а слънцето – парà от злато.
И птица, литнала сама,
от ярките лъчи огрята.
Един прекрасен слънчев ден, ...
а слънцето – парà от злато.
И птица, литнала сама,
от ярките лъчи огрята.
Един прекрасен слънчев ден, ...
278
1
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...
1549
1
3
Рано, рано сутринта
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
517
1
7
Задъхвам се! Горещо!
От где е този огън!
Напомня ми за нещо
от миналото – спомен…
Горещата жарава ...
От где е този огън!
Напомня ми за нещо
от миналото – спомен…
Горещата жарава ...
276
1
Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
230
1
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
404
1
1
Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...
346
1
2
Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
277
1
1
Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
288
1
1
Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
224
1
3
Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
404
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
