Hathor
461 резултата
Аз дълго се сбогувах, затова
снегът от билото успя да слезе,
а слънцето лъчите закова
в щастливия разцъфнал кестен.
И вместо като тъжната върба ...
  317 
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...
  273  11 
Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...
  299 
Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп, ...
  328 
Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.
Заглъхват устни в люлякова пролет, ...
  353 
Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...
  784  14 
„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...
  561 
Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът, ...
  1014 
"Като няма хляб, да ядат пасти!"
В този показен шум на гърмящи фанфари
на лустросани рицари с дървени пики
и със броня, и с каска, отгоре и маска,
но без флаг се явяват на всички турнири. ...
  324 
Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,
смачка старата язва и милост зася,
позабърса праха, изкълва всички кълнове
на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.
Поразтури зида, дето никой не пусна, ...
  373 
"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
  526  13 
Имам маски десетки на склад в гардероба -
на жени, на принцеси, на Спасителя даже,
на робиня приведена ниско до пода,
на мръсница заложила всичко на зарове.
И макар да седя в своя призрачна къща, ...
  553  13 
  1258  11 
Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен, ...
  302 
Не посърна луната, когато зад хълма сниши се
зачервен от умора и свян хоризонтът,
стадо с чанове тихи заспа издоено в обора,
този ден бе завършил, но не и животът.
Извисена в нощта изпищя неприбрала се птица, ...
  489  10 
Градината виси си там във нищото,
под нея стичат се реки шумящи,
леха зюмбюли и леха тревожност -
дали и дните ми не са висящи.
Там в нищото ухае сладострастно ...
  734  14 
Забранено четиво за природозащитници, феминистки, расисти, комунисти, патриоти, трактористи, парапланеристи, синоптици и учители!
Кисна си у Фейса както обикновено, нямам никаква работа, откакто останах без работа. Скуката е пълна, поне докато свърши зимата и цъфнат теменугите. Както се очертава таз ...
  413  14 
„Продавам души“ - кънти от площада.
„Продавам ги евтино, идвайте всички!“...
Поспря се Човекът, замисли се малко -
дали му е нужна след толкоз години.
Не бе си купувал душа – чисто нова, ...
  783 
> Тя каза, че ще танцува с мен, ако ѝ донеса червени рози — възкликна младият студент...
>
> Оскар Уайлд ,,Славеят и розата"​​​​​​​
Колко тихо седиш всяка вечер до мене,
строфи свои редиш без да спориш излишно. ...
  1244  10 
Някой днес заклейми я – съвсем еднозначно,
че е блудна и даже изплю се от злоба.
Нарушила била всички людски забрани,
осквернила и ложе, и заповеди Божии.
Непозната за никой, съвсем като сянка, ...
  476 
Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен, ...
  318  10 
Посърнало е утрото на изток,
скрипти ръждясалото слънце на ръба,
повдига се нагоре със вериги -
държани здраво в Божия ръка.
Лениво всяка сутрин се облича - ...
  790  23 
По-тихо е, когато се разсъмва,
петел не пее, куче не гълчи,
а печката отдавна е студена,
под пепелта и въглен не тлеи.
Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот, ...
  297  13 
Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално ...
  467 
Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална, ...
  283 
Аз не съм тази жена, за която ме мислиш
и не съм смела, просто тъй се получи...
Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки.
Аз не съм тази жена, дето нощем обичаш, ...
  407  17 
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...
  296  13 
- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах - ...
  238 
Аз тайно те обичам, тъй е редно,
когато времето стои на прага
на сетния си ден и предпоследно
поглеждаш към света, където ще те няма.
Не ще ми стигне времето на боговете, ...
  229 
Няма нужда да идваш в дома ми по здрач,
не бери синеоките ружи,
по килима останал след ланшния сняг
още чувам как обич се губи.
Не е приказно лято, ни трендафил в розе, ...
  366 
Във полумрака на човешката душа,
където само блудници надничат
и се разменя грош за топлина -
ако останеш твърде дълго, се привиква.
Там вихри се оргия на страха ...
  239 
Моят мъж не се връща. А отдавна замина -
вече спрях да го чакам и привикнах сама,
но по навик приготвям всяка вечер трапеза
и завивам погачата в стара бяла бохча.
И когато през прага мине някаква сянка, ...
  246  16 
Прибери рано вечер стадата,
тази нощ бе нечувано тъмна -
самодива се скита в гората
и кахърна овчаря си търси.
Прибери се, недей да пристъпваш ...
  379  11 
Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,
замръква с кашони и скъсан парцал,
след него пристъпва едно куче на три крака -
живот понакуцващ и уличен цар...
И сгушени нощем под слепи звездици ...
  236 
Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха... ...
  263  10 
Ти знаеш ли колко е малък светът?
Крачки две – от любов до омраза.
Уж препускаш със бързи и диви коне,
а си още във топлата спалня.
Аз съм снежна, а ти крачиш до кръста си гол, ...
  332 
Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде, ...
  244 
За теб ще си спомня когато
загърне ме черната риза
на тъмното нощно поле,
погълнало мръкващи макове.
И скритата тъжна луна, ...
  237 
Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...
  414  11  24 
Морето не тъжи, морето не плаче,
то събира душите ни, изтерзани за щастие.
***
Морето не е шепичка сълзи,
дори не е на облак огледало. ...
  320  11 
Предложения
: ??:??